1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр.София, 09.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3766/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Я. Б. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 4762/ 2016 г., с което са върнати подадените от М. Б. жалби вх.№ 2854/ 20.02.2017 г. и вх.№ 3307/ 24.02.2017 г. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 175/ 19.01.2017 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането за връщане на жалбите му е незаконосъобразно, тъй като неправилно апелативният съд счел определението си от 19.01.2017 г. за окончателно. Твърди, че това определение подлежи на обжалване и че ако жалбата му бъде счетена за недопустима, не съществува начин да защити правата си. Поради това моли за отмяна на разпореждането и за разглеждане на жалбите му от касационната инстанция.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но за неоснователна.
С определението си от 19.01.2017 г. апелативният съд е потвърдил определение от 18.08.2016 г. по гр.д.№ 5788/ 2016 г. на Софийски градски съд. По този начин е оставено без разглеждане (поради просрочието му) подаденото от М. Б. на 04.11.2015 г. възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена от Софийски районен съд по гр.д.№ 40058/ 2014 г. В определението си от 19.01.2017 г. апелативният съд е посочил, че то е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки това М. Б. е подал жалби срещу този акт до Върховния касационен съд, които са върнати с обжалваното в настоящето производство разпореждане.
Разпореждането е правилно. Законът не урежда възможност за инстанционен контрол върху всички постановени от въззивния съд определения, с които се прегражда развитието на делото или се дава разрешение по същество на други производства. От обхвата на касационния контрол са изключени тези въззивни определения, които са постановени по граждански дела, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване (чл.274 ал.4 ГПК). Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т.8, заповедното производство е уредено като двуинстанционно и актовете, които постановява въззивната инстанция в това производство, са окончателни. В мотивите към решението е посочено изрично, че по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС както постановените в заповедното производство преграждащи определения, така и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Това тълкуване обвързва всички съдилища в България, включително Върховния касационен съд (чл.130 ал.2 ЗСВ). Определението, с което апелативен съд потвърждава отказ на окръжен съд да приеме подадено възражение по чл.423 ГПК, е определение, постановено в заповедното производство и поради това не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В този смисъл е установената безпротиворечива практика (срв. определения на Върховния касационен съд по ч.гр.д.№ 826/ 2016 г., І г.о.; ч.гр.д.№ 2317/ 2017 г., ІІІ г.о.; ч.гр.д.№ 1252/ 2017 г., ІV г.о.; ч.гр.д.№ 2932/ 2017 г., ІІІ г.о.). Разпореждането, което се обжалва в настоящето производство, е съобразено с тази практика, поради което няма основания за отмяната му.
Не е допустимо обсъждането на доводите на жалбоподателя за извършени спрямо него неправомерни действия при издаване на заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и осъщественото въз основа на него принудително изпълнение. Всички тези обстоятелства съдът би могъл да изследва само ако в срока по чл.423 ГПК е подадено възражение до въззивния съд. М. Б. е пропуснал този срок, съгласно окончателното определение от 19.01.2017 г., съответно в настоящето производство доводите му по съществото на възражението по чл.423 ГПК не могат да бъдат предмет на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 4762/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: