О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 10.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1793/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. К. от гр. Б., приподписана от адв. Н срещу решение № 510/03.11.2008 год. и поправено с решение от 19.06.2009 год. по гр.д. № 638/2008 год. на Добричкия окръжен съд в частта, в която е оставено в сила решение №76/17.07.2008 год. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Д. П. К. иск с пр. осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , инкорпориран в нот. Акт №95, том VІІІ, нот. дело № 2835/1993 год. на РС гр. Б. за 5/6 ид. части от имота – апартамент , находящ се в гр. Б. за размера над 1/2 ид. част до 5/6 ид. части от имота.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на решението.
Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси: 1. Дали са налице условия за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако по делото не е установено от ответника , че направените разходи за осъществените грижи не са били за негова сметка; 2. Следва ли договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка да бъде развален изцяло, ако кредиторите са двама и единият от тях е починал след сключване на договора като задълженията по договора не са изпълнявани по отношение на преживелия съпруг предвид неделимостта на задължението ; 3. Счита ли се за точно изпълнението на задължението за гледане и издръжка , ако не е осъществявано лично от длъжника по договора , а чрез трети лица при положение, че такава възможност не е уговорена изрично в договора.
В подкрепа на твърдението, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС касаторът се позовава съответно по въпрос №1 на ТР №30/1981 год. на ОСГК на ВС , Решение № 1881/10.10.1967 год. по гр.д. № 1007/1967 год. на ВС и Решение № 577/05.06.2001 год. по гр.д. № 21/2001 год. на ВКС;
По въпрос № 2 – съответно на ТР № 30/17.06.1981 год. на ОСГК на ВС и решение № 434/11.02.1983 год. по гр.д. № 315/1982 год. на ВС на РБ.
По въпрос № 3 – на ТР № 30/17.06.1981 год. на ОСГК на ВС и решение №1297/23.11.1993 год. по гр.д. № 665/1993 год. на ВС.
Освен това касаторът счита, че повдигнатите от него материалноправни въпроси са от значение за точното приложение на закона / основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3, предл.1-во ГПК. /
Ответникът по касационната жалба Д. П. К. не взема становище, както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността й, предвид въведената факултативност на касационното обжалване с ГПК / нов/ касационната жалба може да бъде разгледана по същество, тоест касационно обжалване може да бъде допуснато, само при наличие на визираните от касатора основания за това.
В тази насока и съобразно правомощията си по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният договор за гледане и издръжка е бил изпълняван в неговия пълен обем и по отношение на двамата прехвърлители от сключването му през 1993 год. до смъртта на прехвърлителката – съпруга на касатора, през 2003 год.,като изпълнението се е осъществявало чрез трети лица – родителите на ответника по касация – П. и М. К. – съответно брат и снаха на касатора, а участието на ответника Д е било само спорадично. Прието е, че полаганите от родителите на Д. грижи са били осъществявани от негово име и без противопоставянето на двамата прехвърлители. Прието е също така, че след навършване на 40 дни от смъртта на прехвърлителката Г. К. , родителите на ответника не са се интересували от касатора ищец – доколкото той не желаел техните грижи. Грижи и издръжка по отношение на прехвърлителя от този момент нататък не са се полагани и от задълженият Д. , който бил военен, не живеел в същия град, местели го в различни населени места и пр. Същевременно длъжникът по договора не е поискал от съда да трансформира натуралното задължение в парично и съответно да плаща определената от съда сума. С оглед на това съдът е приел, че е налице неизпълнение на договора по отношение на касатора ищец и същият следва да бъде развален до размер на ? от имота, която съответства на неговата част от него и следва да бъде отхвърлен за останалата част до пълния претендиран размер, съставлавяща частта на съпругата получена от ищеца по наследство от нея, доколкото докато е била жива договорът е бил изпълняван.
При преценката дали са налице посочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване следва да се посочи, че формулираните от него като два отделни въпроса /първи и трети/ на практика представляват един въпрос, който касае проблематиката, дали може да се смята, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е изпълняван точно, ако дължимите по него грижи и издръжка не се осъществяват от и за сметка на задълженото от договора лице , а от други трети на този договор лица.
Отговор на този въпрос се дава в Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 год. на ОСГК, според което прякото изпълнение на задълженията на приоберетателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не налага лично той да извършва всички действия. Приготовленията и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. според тълкувателното решение са действия, които пълноценно могат да се осъществяват и чрез други лица . Последното е така, доколкото преобладаващата част от тези действия по вид и естество са заместими, а не незаместими действия. Следователно договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е изпълняван и поради това не е налице основание за неговото разваляне и когато поетите по него задължения са изпълнявани от трети лица и за тяхна сметка, а не от задълженото по договора лице , независимо, че това не е било изрично уговорено в него.
Доколкото с обжалваното решение този въпрос е разрешен по този начин, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Останалите визирани в изложението по чл. 284,ал.3,т.1ГПК решения на ВКС не следва да се обсъждат, доколкото същите не представляват задължителна практика на ВКС и следователно не попадат в хипотезата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Отделен е въпроса, че ако дадените в тях разрешения на повдигнатия въпрос са други, те биха били неправилни, доколкото са в противоречие със задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР №30/1981 год. на ОСГК на ВС.
По втория материално правен въпрос решението също е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС респ. ТР №30/1981 год. на ОСГК на ВС.
Действително, когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и когато не е уговорена разграничение на задълженията към всяко едно от тях, както е в случая, същото е неделимо по волята на договарящите / чл. 128 ЗЗД/. Последното означава, че ако задължението е изпълнявано по отношение на единия от прехвърлителите, а не се изпълнява по отношение на другия , е налице основание за разваляне на договора и за двамата. В случая обаче до смъртта на прехвърлителката договорът е бил изпълняван по отношение и на двамата прехвърлители. Със нейната смърт, по отношение на нея договорът е прекратен. / т.3 ТР №30/1981 год. на ОСГК/ като прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията.За това наследниците на прехвърлителката, какъвто в случая се явява и касатора, като неин съпруг, могат да реализират само такива права, в това число и правото на иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане , които са възникнали в нейния патримониум до нейната смърт. Доколкото до смъртта на прехвърлителката договорът е бил изпълняван, в нейния патримониум не е възникнало право да иска разваляне на договора, което по силата на наследственото правоприемство да премине в патримониума на касатора. С оглед на това за частта отговаряща на нейните права в имота същият не може да иска разваляне на договора.
Доколкото в обжалваното решение и този материалноправен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС , не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът не е изложил съображение относно второто посочено от него основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК поради, което неговото обсъждане не се налага.
По изложените съображения и с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 510/03.11.2008 год., поправено с решение от 19.06.2009 год. по гр.д. № 638/2008 год. на Добричкия окръжен съд в частта, в която е оставено в сила решение №76/17.07.2008 год. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. К. срещу Д. П. К. иск с пр. осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , инкорпориран в нот. акт №95, том VІІІ, нот. дело № 2835/1993 год. на РС гр. Б. до размер на 5/6 ид. части от имота – апартамент , находящ се в гр. Б. за размера над 1/2 ид. част до 5/6 ид. части от имота.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: