О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 11.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 4593 / 2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
„С” А. гр. С. е обжалвало решението на Великотърновския окръжен съд от 15.04.2008г по гр.д. № 1237/2007г с което е оставено в сила решението на районния съд гр. С. от 16.07.2004г по гр.д. № 115/2003г. С това решение първоинстанционният съд признал за незаконно уволнението извършено със заповед № 42/21.03.2003г на изпълнителния директор на „С” А. гр. С.,с която на А. М. К. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Той е бил възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „шофьор-снабдител” и му е било присъдено обезщетение за времето през което е бил без работа от 21.03.2003г до 21.9.2003г в размер на 1 673.28 лева и направените по делото разноски в размер на 100 лева.
В изложението към касационната жалба е посочено,че при постановяване на решението съществени материално правни и процесуално правни въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС и в този смисъл са цитирани и приложени решенията: 2112/2006г по гр.д. № 1633/2003г, 3 гр.отд., Р № 1383/2006г по гр.д. № 3160/2003г, Р № 432/20.04.2000г , 3-то гр.отд., Р № 232/2.05.1995 г по гр.д. № 1209/94г,3-то гр.отд. Р № 398/25.02.2002г по гр.д. № 748/2001г, Р № 249/2.03.1995г по гр.д. № 1548/94г и Р № 53/91г по тр.д. № 858/90г на ВКС, 3-то гр.отд.
Кои са тези въпроси,обаче,не е посочено. Цитираната практика се отнася до други конкретни случаи и не може да се отнесе „а при ори” и към конкретното дело.
В конкретния случай са били разгледани искове,предявени от А. М. К. срещу „С” А. гр. С. на правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. В това производство тежестта на доказване винаги е на страната на ответника и Великотърновският окръжен съд е спазил този принцип. В заповед № 42 от 21.03.2003г на изпълнителния директор на „С” А. гр. С. е било споменато,че по доклад на Н. К. Стоянова-ръководител ГСК/ т.е. група за специализиран контрол/ и „като взе предвид писмените обяснения на работника…” А. М. К. бил наказан с „уволнение” за извършени нарушения,описани в 9 точки в издадената заповед. По делото обаче, не е имало никакви доказателства за т.н. „доклад” и това че обясненията на работника по отделно за 9-те точки от вменените му нарушения са били взети или от директора или от упълномощени от него лица. Защото съгласно чл. 193. (1) КТ.” Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.”
По настоящето дело е имало приложени само едни обяснения от 26.02.2003г за констатирано нарушение на 27.11.2002г. Следващите обяснения пункт по пункт от заповедта за уволнение,са били дадени след нейното връчване на работника-т.е. тогава когато „разбрал в какво точно бил обвинен”.
Следователно,въобще не е стоял въпроса дали да се даде приоритет на становището че лично директора или наказващият орган е бил длъжен да снеме обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание,или упълномощени от него лица. Просто обяснения не е имало.
Провиненията на работника са били описани най-общо. Но решаващият съд като е съобразил разпоредбата на чл.193 ал.4 КТ-
„ Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.” Е решил делото.
Поименното изброяване на решения,постановени от Върховния или от Върховния касационен съд,сами по себе си не доказват твърдяните основания за разрешени материално правни или процесуално правни въпроси в противоречие на практиката на ВКС. Касационният жалбоподател е длъжен да ги посочи конкретно ,за да се направи преценка дали действително са съществени за конкретния случай,а не както е процедирано по настоящето дело.
По него страната-жалбоподател се е позовавала единствено на отменителното решение на ВКС № 1479/04.12.2007г по гр.д. № 385/05г на ВКС, 3-то гр.отд. Вярно е че по него е направен разбор на доказателствата по делото и е изразено становище,че обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд било незаконосъобразно. С факта на отменяването му и връщане на същия съд за ново разглеждане от друг състав, това е означавало че при постановяването му са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила-чл.218ж пр.2 ГПК /отм/ и че е следвало да се изпълнят само тези „указания по тълкуване и прилагане на закона”-т.е. да се проверят отново и тогава да се даде крайно решение на предявените искове. В този смисъл е била и констатацията че ищецът бил дал обяснение пред групата за контрол,която при новото разглеждане на делото Великотърновския окръжен съд разширил след направената проверка: че това е констатация след предявено на ищеца на л.26 от делото лично трудово обяснение с дата 26.02.2003г,а не че това са обвиненията в нарушаване на трудовата дисциплина по заповедта за уволнение. / вж. обясненията на л.66-на гърба по гр.д. № 115/2003г на Свищовския районен съд. Това обяснение както е приел съдът не се е отнасяло до конкретния случай.
Исканото за допускане касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд е неоснователно и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 15.04.2008г по гр.д. № 1*7г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: