ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
гр. София, 04.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 773 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Л. К. срещу решение № 389 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 3622/07 г. на СГС. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 129 от 2005 г. по гр. д. № 12146/04 г. СРС е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от П. И. К., И. Н. С., Н. С. Т. , Е. Е. Е. – Т. , С. Д. Ц., Р. М. Ц., С. Л. К. и Р. К. К. срещу С. община. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали портиерското жилище в жилищен блок е обща част по предназначение. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване.
Ищците, като собственици на жилищни обекти във вход “а” на блок № 5 в “З”, са предявили иск за собственост на портиерското жилище, за което е бил съставен АОС № 75 от 01.07.1997 г. на основание чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОС. Въззивният съд е изложил съображения, че процесното портиерско жилище не е обща част по предназначение. Стойността му според техническата експертиза не била включена в стойността на отделните жилища, а и от възникването на етажната собственост то не се ползувало по предназначение. По различен начин е решен въпросът в цитираната практика на ВС и ВКС. Според тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 8/86 г., на ОСГК ВС, решение № 1* от 10.10.2003 г. по гр. д. № 1502/2002 г. на ВКС IV ГО, и решение от 04.07.2006 г. по гр. д. № 745/05 г. на ВКС ІV Б ГО портиерското жилище в сграда – етажна собственост, по характер е жилище, но по предназначение е обща част и се притежава в съсобственост от всички етажни собственици като обща част. Когато портиерското жилище се отдава под наем по решение на общото събрание на етажната собственост, то не загубва характера си на обща част по предназначение. Невключването на портиерското жилище в ценообразуването като обща част и оценяването му като отделен обект на собственост с припадащата се идеална част от общите части към него е допълнителен аргумент към изискването на чл. 38 ЗС портиерското жилище по проект да е било предназначено за общо ползуване и да е ползувано като обща част.
По различен начин е решен спора за портиерско жилище в блок 7 на “З”. С решение от 15.08.2005 г. по гр. д. № 1594/04 г. на СГС искът на съсобствениците е уважен, като съдът е приел че портиерското жилище е обща част по предназначение и за него не може да се съставя АОС без да има проведена процедура по отчуждаване.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 389 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 3622/07 г. на СГС.
УКАЗВА на С. Л. К. в едноседмичен срок да внесе 62 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: