О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр.София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 219/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. Гигова от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б отд., постановено на 17.10.2008 год. по гр.дело № 4033/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 73 състав от 15.01.2007 год. по гр.дело № 9845/2005 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на П. п. „Р”, гр. С. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 1 756,91 лева, получена на отпаднало основание след развалянето поради неизпълнение на сключен договор за поръчка от 11.09.2002 год. ведно със законната лихва, както и сумата 400 лева /като част от 1 200 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на присъдената главница за периода за забавата до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, кредитирал е едностранчиво връчената на 06.11.2002 год. нотариална покана, неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като изтъква довода, „че не е възможно да се постигне точно прилагане на закона при условие, че решението е обосновано върху фактически констатации относно преценката на доказателствата, които почиват на противоречиви твърдения”.
Ответникът по касационната жалба ПП”Р”, гр. С. чрез пълномощника си адвокат Е. Василев от АК-Пазарджик излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид сочените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор-предмет на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1 756,91 лева, както и частично предявения иск за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъдената главница, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че е налице неизпълнение от страна на ответника-касатор на задълженията му по сключения на 11.09.2002 год. договор за поръчка между страните, поради което на основание чл.87, ал.1 ЗЗД възложителят-ищец е развалил договора с отправената нотариална покана /получена от ответника на 06.11.2002 год./, в която е даден на длъжника срок за изпълнение, каквото не е последвало. След развалянето на договора отпада основанието за получаването от ответника на авансово заплатена част от уговореното възнаграждение в размер на левовата равностойност на сумата от 900 щ.долара, която подлежи на възстановяване. С оглед конкретните данни по делото, изрично в мотивите на решението е посочено, че ответникът носи доказателствената тежест относно твърдяния от него факт, че е из пълнил точно и в срок поетите от него договорни задължения, какви доказателства той не е представил до приключването на въззивното производство, което е обосновало извода на съда, че „А”Е. се явява неизправна страна по процесния договор. Така постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираните материалноправни норми и постоянната практика на ВКС по приложението на чл.55 ЗЗД, отразена в Постановление № 1/28.05.1979 год. на Пленума на ВС.
Жалбоподателят не сочи материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Подробно развитите оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при преценката на доказателствения материал по делото са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквито данни не са налице. В случая не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, а по приложението на чл.55 ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС съгласно цитираното по-горе ППВС.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б отд., постановено на 17.10.2008 год. по гр.дело № 4033/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: