3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
Гр. София, 01.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5529/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №313/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за размера над присъдените 8 000 лв. до претендираните 24 000 лв. предявеният от касатора срещу Д. Д. иск по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от противоправно деяние, признато за престъпление с влязла в сила присъда /споразумение по нохд/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелствата, които са определящи за претърпените от ищеца вреди, не ги е посочил и не е анализирал значението им за размера на обезщетението. ОС е приел, че не е налице съпричиняване на вредата от пострадалия, като основание за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД, но размерът на обезщетението е толкова нисък, че обезмисля този извод. Касаторът поставя в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос, който според него е от съществено значение както за спора, така и за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Може ли при липса на съпричиняване от страна на пострадалия, като основание за намаляване на дължимото обезщетение от деликт на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът да определя обезщетение, което да е толкова ниско, колкото би било при налично съпричиняване на вредата?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е споделил с препращане по чл.272 ГПК изводите на първата инстанция относно установените значими за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД обстоятелства, а именно: вследствие на нанесения му от ответника побой, ищецът е получил фрактура на долната челюст и фрактури на коронките та 1-3 зъби на горната челюст вдясно. Възстановителният период, включващ активно лечение и рехабилитация, е продължил около 6 месеца, като захапката е възстановена напълно. Възможен е дискомфорт и непостоянна болезненост при употреба на твърди храни. Така, при определяне на размера на обезщетението са взети предвид вида и интензивността на претърпените болки и страдания, предвижда ли се задълбочаването им в бъдеще и прогнозите за оздравяване на пострадалия ищец.
При тези данни по делото не се установява противоречие с ППВС №4/68 г. по първия от въпросите. При определяне на обезщетението по справедливост, въззивният съд е съобразил указаното в постановлението, че справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая, посочени по-горе.
Касаторът не е обосновал допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, по поставения във връзка с това основание въпрос, според разясненията в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. В практиката на ВКС се приема, че съпричиняването на вредата от пострадалия, като основание за намаляване на обезщетението, не е обстоятелство, което се преценява във връзка с определяне на размера му по справеливост, а се извежда от причинната връзка между поведението на пострадалия и вредите – ППВС №17/63 г., т.7. В случая съпричиняване не е установено, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД е определен в съответствие с указанията в задължителната практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. № 313/16 г. от 28.09.16 г. в обжалваната отхвърлителна за иска част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: