5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 11.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2489 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, постановено на 29.12.2015г. по в.гр.д.№3411/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството-касатор против [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот с пл.№1278 от кв.9 по плана на София, местност „Д. II /втора/ част“; поземлен имот с пл.№1232 от кв.9 по плана на София, местност „Д. II /втора/ част“; поземлен имот с пл.№1540 от кв.9 по плана на София, местност „Д. II /втора/ част“.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, които въпроси са разрешавани противоречиво от тричленни състави на ВКС. С оглед на това отправя искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по тълкувателното дело, по което тези въпроси са поставени на разглеждане пред ОСГТК на ВКС.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпросите при изначална липса на съгласие от страна на собственика, дадено по предвидения в закона ред, може ли прехвърлителна сделка да произведе вещноправен ефект и промяна на собствеността, както и приложима ли е т.1 на ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС относно възможността представляващият дружеството управител да изразява воля като такъв, при условие, че т.нар. управител никога не е бил избиран за такъв, не са му били делегирани правомощия за разпореждане, а същият се позовава на недействително обстоятелство. Наличието на основание за допускане на касационно обжалване касаторът обосновава със зачестилите случаи на т.нар. „кражба“ на фирми, когато едно или повече лица, позовавайки се на формалните изисквания на закона, извършват вписване в търговския регистър по партидата на фирма, собственост на чужденци, като действителните собственици и съдружници впоследствие узнават за обстоятелството за подмяна на тяхната воля.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [фирма] искове за предаване владението на три недвижими имота с твърдението, че имотите са продадени на ответното дружество от лицето И. Й. Й., представил се пред нотариуса като управител на [фирма], който е вписан като управител на дружеството на 09.01.2009г. без обаче съдружниците А. Т. Р., А. С. Р. и Н. Р. да са изразявали воля за определянето му за управител. Твърди, че сделките за покупко-продажба на процесните имоти са нищожни поради липсата на правно-валидна воля на продавача, както и че при сключването им са налице действия без представителна власт /“мнимият управител“ е действал без въобще да е учредена представителна власт в негова полза/; че сделките са нищожни поради липса на еквивалентност на престациите; че са сключени във вреда на представлявания.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е , че процесните поземлени имоти са придобити от [фирма] по силата на договори да покупко-продажба през 2004г. и 2005г., като на 15.05.2009г. с последваща прехвърлителна сделка ищцовото дружество чрез управителя И. Й. се е разпоредило с тези имоти в полза на дружеството-ответник. Прието е за установено, че към 15.05.2009г. по партидата на дружеството-ищец в Търговския регистър като управител е вписан И. Й., като по иск, предявен след изповядване на сделката, с влязло в сила решение на СГС вписването на И. Й. като управител на [фирма] е прогласено за нищожно и несъществуващо обстоятелство. Посочено е, че при изповядването на сделката е представен протокол от Общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец, като от изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че протоколът от 30.04.2009г. е неавтентичен – не носи подписите на съдружниците.
Прието е, че сключената на 15.05.2009г. сделка, обективирана в н.а.№155, том I , рег.№5248, дело №149/2009г. е произвела вещно-прехвърлително действие и собствеността върху трите имота е преминала от ищцовото дружество у дружеството-купувач от момента на подписване на нотариалния акт, тъй като договорът е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма от лица, които към датата на сключването му са разполагали според Търговския регистър с представителна власт по отношение на двете дружества. Посочено е, че управлението и начина на представителство на дружество с ограничена отговорност са обстоятелства, които подлежат на вписване в търговския регистър и с оглед на това представителната власт на управителя има действие за трети лица от момента на вписването му в Търговския регистър, като овластяването и заличаването на управителя имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Прието е, че до оттеглянето на овластяването на управителя с решение на общото събрание вписаният управител представлява дружеството и е оправомощен да извършва правни действия от негово име.
Прието е, че нормата на чл.137 ТЗ, която регулира управлението на дружеството, не засяга неговото представителство и властта на представляващите лица да формират и изразяват волеизявления, като несъответствията от вътрешноорганизационен характер не могат да служат като основание за извод, че е липсвала воля, а оттук и съгласие за сключването на процесната сделка.
За ирелевантно е прието обстоятелството , че представеният пред нотариуса протокол от Общото събрание на съдружниците е неавтентичен документ, респективно че не е налице решение на Общото събрание по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ за разпореждане с имотите по аргумент от даденото в т.1 на ТР №3 от 15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС, че решението на ОС на О. по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган /управител/. Изложени са съображения, че когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представител и решението на Общото събрание по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба на недвижим имот между дружеството-продавач и третото лице-купувач – това решение има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, като възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър, но няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителната сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор по причина, че решенията на ОС на дружеството по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не се вписват.
Изложени са съображения, че недопустимостта на вписването, както и заличаването на вписано обстоятелство, има действие занапред, с оглед на което е прието, че вписването в ТР на съдебно решение, постановено по иска по чл.29 ЗТР и влязло в сила на 11.01.2011г., т.е. след датата на прехвърлителната сделка, с което вписването на И. Й. като управител на ищцовото дружество е обявено за нищожно и несъществуващо обстоятелство, има действие занапред, от неговото вписване, поради което и на основание чл.10 ЗТР не може да се противопостави на третите добросъвестни лица. И доколкото Й. към датата на сделката /15.05.2009г./ е бил вписан като управител на [фирма], несъществуването на това обстоятелство е прието, че не може да се противопостави на [фирма], което се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.10 ЗТР.
Така изложените от въззивния съд съображения по поставените на разглеждане пред него въпроси не обосновават наличие на поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за необходимото съдържание на пълномощното, както и по въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт и при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, респективно за спиране на производството по делото до приключване на производството по ТД №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като така поставените въпроси са ирелевантни за настоящия правен спор. Въпросите касаят извършване на действия по разпореждане с недвижимо имущество, извършени от лице, чиято представителна власт произтича от упълномощителна сделка, докато в настоящия случай разпореждането е извършено от представляващ дружеството орган /управител/, т.е. в хипотеза на органно представителство.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи възможността представляващият дружеството управител да изразява воля като такъв без да е бил избиран за такъв по предвидения в ТЗ ред и при изначална липса на съгласие от страна на собственика на капитала. Изводите на съда по така поставените въпроси са основани на разпоредбата на чл.10 ЗТР, която е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи наличието, респ. липсата на съгласие на съдружниците за извършването на разпоредителната сделка. Изводите на въззивния съд по така поставения въпрос съответстват на тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в ТР №3/15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. – наличието на решение на Общо събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, сключена от органа, представляващ дружеството според извършеното в ТР вписване към момента на сключването на сделката.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.12.2015г. по в.гр.д.№3411/2015г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на [фирма] сумата 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: