О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр.София, 11.04.2013г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1428 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.08.2012г. по гр.д.№ 14072/2011г. на ГС Софийски, в частта му, с която са отхвърлени исковете на Т. Л. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Т. Л. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво и са от значение е за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Т. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №212 от 08.06.2010 год., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ландшафтен архитект” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ за периода от 12.07.2010 год. до 12.02.2011 год. в размер на 2 718 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2010 год. до окончателното и изплащане, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 481.83 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2010 год. до окончателното и изплащане.
Съдът е счел за установено, че по силата на трудов договор №134 от 14.03.2009 год. и допълнително споразумение №02.11.2010 год., между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “ландшафтен архитект”. Прието е, че това трудово правоотношение било прекратено със заповед №212 от 08.06.2010год. издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че с предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът – жалбоподател е бил уведомен, че след изтичането на 30-дневен срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, описани в 6 абзаца. Посочено е, че заповедта, ведно с предизвестието, били връчени на ищеца при условията на отказ на 10.06.2010 год. /обстоятелство, което същият не оспорва/.
Установено е, че със Заповед от 11.07.2010 год. на управителя на ответното дружество било прието, че поради неспазване на срока на предизвестие от страна на ищеца, трудовият му договор се счита за прекратен от 11.06.2010год., като на служителя не се изплаща трудово възнаграждение за периода от 11.06.2010 год. до 11.07.2010 год., като за същия период не му се дължи и обезщетение за неспазено предизвестие.
Прието е въз основа на справка от 02.02.2011 год., издадена от НАП, че след прекратяване на процесния договор, ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение, което обстоятелство се потвърждава от извършената от СРС констатация от трудовата книжка.
Съдът е приел, че изложеното в мотивите на заповедта на работодателя е напълно относимо към основанието по чл. 328, ал.1, т.5 КТ, доколкото описаното неизпълнение на трудовите задължения се свързва с обективните възможности на служителя – липса на достатъчно професионални знания, умения, опит и природни дадености – способност за работа с хора, поддържане на добър микроклимат в колектива. Изложил е съображения за това, че не се касае до нарушения, които се дължат на виновно поведение на ищеца, а на негови личностни възможности да осъществи добра организация на работата за постигане на целите на работодателя и да ръководи подопечния му колектив по начин, който да осигури спойствие и сигурност.
С оглед на приетото за установено по делото съдът е счел, че уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, на които се основава волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са установени.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на следните въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, за необходимостта работодателят да мотивира заповедта за прекратяване на трудовия договор, за задължението на работодателя да докаже връчване на заповедта и предизвестието за прекратяване на договора. Поддържа чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя решение от 06.03.2008г. по гр.д.№151/2007г. на АС Бургас, в което е прието, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ предполага наличие на обективно проявяваща се липса на качества на работника да изпълнява възложената му работа, решение от 18.12.2001г. по гр.д.№24/2001г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че изискването за мотивиране на заповедта на работодателя е императивно, решение от 19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и решение на въззивен съд, без отбелязване да е влязло в сила поради което не следва да се взема предвид при преценка за допустимост на касационното обжалване. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Настоящия съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. На същите е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 25.01.2011г. по гр.д.№1068/2009г., ІV г.о. на ВКС, решение от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV го.; решение от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г, ІV г.о. на ВКС, решение от 19.12.2012г. по гр.д.№89/2012г,. ІV г.о. на ВКС, в които се приема, че, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, че за да е мотивирана заповедта е достатъчно да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, както и че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, а при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие това става с изтичане на срока на предизвестието, което може да се установява с всички доказателствени средства.
Не е налице и противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси, която да бъде преодоляна с допускане на касационното обжалване, а и същите не са от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането им няма да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, нито ще допринесе за развитие на правото, тъй като закона е непълен и неясен, в който случай единствено било налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.08.2012г. по гр.д.№ 14072/2011г. на ГС Софийски, в частта му, с която са отхвърлени исковете на Т. Л. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: