О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София 11.06. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4745/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП” ЕАД, град София, подадена от пълномощника му адвокат Д. А., срещу въззивно решение №5768 от 31.08.2018 г. по гр. дело №8893/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №6312 от 12.01.2017 г. по гр. дело № 67515/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен искът на С. Г. К. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, като незаконно.
Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение. С молба от 01.07.2016 год. ищцата е поискала да бъда прекратено трудовото правоотношение и да бъде освободена от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от 03.07.2016 г. – датата на изтичане на трудовия й договор със срок на изпитване, тъй като не желае той да бъда продължен като безсрочен трудов договор. В долния край на молбата на 01.07.2016 г. служител на дружеството – работодател е написал „Да се спази предизвестието.”. След 03.07.2016 г. ищцата не се е явявала на работа и е била дисциплинарно уволнена по тази причина. Според въззивния съд страните не са постигнали съгласие за прекратяване на съществувалото между тях трудово правоотношение по взаимно съгласие – с оглед липсата на пълно съвпадение на двете насрещни волеизявления по всички елементи, които са съставна част на предложението. Изрично изразената воля обаче в молбата на ищцата, получена от работодателя й на 01.07.2016 г., че не желае да бъде продължен договорът й след 03.07.2016 г., обективира писмено изявление на същата за прекратяване на трудовото й правоотношение при неспазване срока на предизвестието по чл.326, ал.2 КТ във връзка с чл.14, т.1 от трудовия договор. Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение в тази хипотеза в съответствие с нормата на чл.335, ал.2, т.2 КТ е изтичането на работното време на 03.07.2016 г. – денят, който е посочила страната, която е поискала прекратяването. Наложеното от работодателя със заповедта от 14.07.2016 г. дисциплинарно уволнение е незаконно, тъй като към момента връчване на последната – на 15.07.2016 г. е липсвало трудово правоотношение между страните по спора. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. В случая това е този на едностранното прекратяване от страна на служителя, като издадената след това заповед от работодателя по чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ е безпредметна. При неспазване на срока на предизвестието от страна на служителя работодателят разполага само с възможността да претендира от служителя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазения срок на предизвестието. Ответницата по касационната жалба С. Г. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне във въззивното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е по предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба – основание по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК и в случаите, когато обезщетението по чл.220 КТ не бъде реално изплатено от работника или служителя настъпва ли прекратяване на трудовия договор – основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №5768 от 31.08.2018 г. по гр. дело №8893/2017 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са относими, защото са обусловили изхода на делото, но те са разрешени съобразно трайната и постоянна практика на ВКС. В случая в исковата молба изрично е посочено, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото преди това трудовото правоотношение е прекратено. Ето защо съдът е основал решението си на факт, който е посочен от ищцата в исковата молба. Само по себе си нито неотправянето на предизвестие, нито неспазването на срока му прави прекратяването на трудовото правоотношение незаконно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.220, ал.1 КТ. В разпоредбата няма определен срок за изплащане на обезщетението. В тези случаи за неспазения срок на предизвестие се дължи обезщетение, а неизплащането му в срок води до отговорност за забавено плащане. В доктрината и в съдебната практика се приема еднозначно, че за всички задължения, които нямат определен ден за изпълнение и за тях разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД е неотносима, се прилага разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД – за такива задължения страната по трудовото правоотношение изпада в забава, след като бъде поканена от кредитора.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5768 от 31.08.2018 г. по гр. дело №8893/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП” ЕАД, град София, да заплати на С. Г. К., [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.