о п р е д е л е н и е
№ 476
София , 17.08.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 268 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 ГПК.
С определение на Софийски градски съд от 23.03.2009 година е отказано предоставянето на правна помощ на молителя Н. Т. П. С. от с. М., Софийска област за осигуряване на безплатна адвокатска защита по гр.д. № 108/2008 г.
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. Т. П. С. от с. М., Софийска област.
Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт подлежи на обжалване на основание чл. 95, ал.5 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С молба от 09.03.2009 г. въззиваемата Н. Т. П. е поискала да и бъде предоставена правна помощ по гр.д. № 108/2008 г. на Софийски градски съд, образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, постановено в производство по чл. 12 – 19 от Закона за защита срещу домашно насилие. Към молбата са приложени към доказателства за материално положение и данни за здравословно състояние на молителката и членовете на домакинството и. С определение от 23.03.2009 година, Софийски градски съд е оставил молбата за предоставяне на правна помощ без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 4 ЗПП, тъй като ищцата е работоспособна, непълнолетната и дъщеря М. А. е получила за периода от м. март 2008 г. до м. февруари 2009 г. като пенсии и компенсации сумата 1206,54 лв.; молителката е била подпомагана по чл. 7 ЗСПД по 25 лева месечно след м. януари 2008 г., притежава недвижим имот – апартамент в гр. Д. че доказателствата за заболявания на майка и са без правно значение, тъй като родителят и не е член от семейството, както и че с оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1 ЗПП, предоставянето на правна помощ е неоправдано и с оглед ползата, която би донесла на кандидатстващото лице.
Определението е незаконосъобразно.
Неправилна e преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал.4 ЗПП – преценката на доходите на молителката и семейството и, удостовереното с декларация имуществено състояние, трудовата и заетост и всички констатирани обстоятелства, касаещи възможностите и да осигури сама възнаграждение за правна защита (чл. 23, ал.4, т. 7 ЗПП). От представените към молбата за правна помощ доказателства се установява, че Н. Т. П. е безработна; осигурява издръжка на непълнолетно дете, на което е отпусната наследствена пенсия в размер на около 100 лева месечно.становява се и че молителката живее в едно домакинство с възрастната си майка, която страда от хронични заболявания, притежава единствен жилищен имот, а доходите на семейството са под определения за страната минимум, което обстоятелство следва от представеното удостоверение № 9* от 17.02.2009 г. на Агенция за социално подпомагане, съгласно които молителката е подпомагана по чл. 7 от ЗСПД с по 35 лева месечно – помощи, които се отпускат само при наличие на условието по чл. 4 от ЗСПД – средномесечния доход на член от семейството да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Въззивният съд е приложил неправилно и чл. 24, т.1 ЗПП. Преценката по чл. 24, т.1 ЗПП – дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, не се извършва въз основа на евентуалната основателност на иска или правната му сложност, а предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по делото и разходите за адвокатска защита. Производството по молба за защита срещу домашно насилие, предвид обществената значимост на разрешаваните проблеми, обуславя извод за необходимост от правна защита без да се извършва преценка за съизмеримост между ползите при благоприятен изход на делото и разходите за възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение на Софийски градски съд от 23.03.2009 година, с което е отказано предоставянето на правна помощ на Н. Т. П. С. от с. М., Софийска област за осигуряване на безплатна адвокатска защита по гр.д. № 108/2008 г.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Н. Т. П. С. от с. М., Софийска област за процесуално представителство по гр.д. № 108/2008 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: