О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
С. 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4569 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от И. А. Я. от [населено място] против определение № 20021 от 27.09.2018г. по гр.д.№ 11878/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 28.05.2018г. по гр.д.№ 43772/2017г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е изменено решението от 21.03.2018г. на СРС в частта за разноските, като е отменено в частта, с която в полза на И. А. Я. са присъдени разноски в размер на 370лв. за първоинстанционното производство.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и иска да бъде отменен. Представя изложение, в което се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца” и 2. Може ли да се позове длъжника на изтекла в негова полза погасителна давност извън рамките на висящ исков процес? Позовава се на определения по ч.гр.д.№ 2062/2018г. на VІ г.о., ч.гр.д.№ 592/2012г. на І г.о. и на решение по гр.д.№ 927/2012г. на VІ г.о., на които счита, че въззивният акт противоречи. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.10.2018г., в чл.4 от който е посочено, че сумата е платена „в деня на подписване” на договора.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В случая производството по гр.д.№ 43772/2017г. на СРС е приключило с постановено на 21.03.2018г. решение, с което по иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от И. А. Я. против [фирма] е прието, че ищецът не дължи сумата от 718.05лв., цена за доставена ел.енергия по аб.№ 287618, на съответния адрес и е осъден ответника да му заплати сумата от 370лв., направени разноски по делото.
Последвала е молба [фирма], с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с мотив че не дължи такива пред вид направеното от него признание на иска. Молбата е оставена без уважение от СРС. След обжалване на определението на СРС е постановен сега обжалвания акт СГС, с който с който е изменено решението от 21.03.2018г. на СРС в частта за разноските, като е прието че [фирма] не дължи такива, защото не е дал повод за завеждане на делото и е признала иска, по смисъла на чл.78 ал.2 ГПК. Мотивите, изложени от въззивният съд са, че ответникът нито е предприел действия, нито е изразил готовност да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си спрямо ищеца.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. В случая – поставените въпроси /свързани със сезирането на съда като условие за упражняване на субективни права и евентуалната възможност да се прави възражение за давност/, доколкото не са били обсъждани от въззивния съд, са несъотносими и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Освен това, направеният от съда извод, че ответникът не отговаря за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска,е направен в съответствие с трайноустановената съдебна практика /определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о./. Според нея извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В този смисъл е и определение по ч.гр.д.№ 3300/2018г., постановено от настоящия състав.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията за допускате на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 20021 от 27.09.2018г. по гр.д.№ 11878/2018г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.