Определение №476 от 20.6.2011 по ч.пр. дело №366/366 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 476
С., 20,06,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 366 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 7320/10.V.11 г. на Й. П. А. и едноличния търговец А. И. А., действащ с фирмата „А.-Плам–А. А.” – двамата от [населено място], подадена против определение № 7 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 9.ІІ.2011 г., постановено по т. дело № 86/2011 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане тяхна молба за отмяна на влязлото в сила решение от 29.ХІІ.2010 г. на Монтанския ОС по гр. д. № 227/2010 г. и отхвърлено искането им за неговото спиране.
Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са за необоснованост и за постановяване на атакуваното определение в противоречие с материалния закон и при допуснати от ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това и като се позовават на Р. № 99/14.VІІ.2010 г. по описа на ВКС, ІV-то г.о. по гр. д. № 1049/09 г., съпрузите Арсови претендират отменяването на обжалваното прекратително за пр-вото по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК определение „със законните последици”.
Ответниците по частна жалба Л. и Б. Ж. от [населено място] не са ангажирали становище по основателността на тези оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в извънинстанционното производство пред ВКС по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, частната жалба на Й. и А. Арсови от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да се произнесе в отрицателен смисъл по допустимостта на подадената от съпрузите Й. и А. Арсови от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е приел в з.з. на 7.ІІ.2011 г., че това съдебно решение на Монтанския ОС от 29.ХІІ.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. е било постановено в пр-во по чл. 436, ал. 1 във вр. чл. 435, ал. 2 ГПК, образувано по жалба на Арсови в качеството им длъжници срещу действия на съответния ЧСИ, изразени в насрочване на публична продан върху идеална част от техен недвижим имот, което имущество те са смятали за несеквестируемо, т,е., че въпросният съдебен акт не се ползва със сила на пресъденото нещо.
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 3 от 12.VІІ.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г., които не са загубили актуалност и при действието на ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г. /арг. чл.чл. 435 и 436 от същия/: „с оглед предмета на производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, в него окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на атакуван несъдебен акт”. Следователно, а и по арг. от т. 2 от ППВС № 2/29.ІХ.1977 г., в процесния случай не е налице акт, който да се ползва със сила на пресъденото нещо, за да подлежи на отмяна по предвидения в процесуалния закон извънинстационен ред.
С оглед всичко изложено относно наличието на трайна задължителна практика на ВКС, ще следва да бъде споделен ключовият извод на предходния тричленен състав на ВКС, че след като с решението на ОС-Монтана, чиято отмяна е била претендирана от Арсови по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не се дава разрешение на въпроси, относими към материалното им правоотношение с взискателите Л. и Б. Ж., последното не подлежи на отмяна. В този смисъл изолираното решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което частните жалбоподатели се позовават, не следва да бъде зачетено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 9.ІІ.2011 г., постановено по т. д. № 86/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top