О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 21.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5586/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ц. от [населено място] срещу въззивно решение от 06.07.15г., постановено по гр.д.№ 712/15г. на Софийския градски съд, ІІІг въззивен състав с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 21.07.14г. по гр.д.№ 348/12г. на Софийския районен съд, І г.о., 118 с-в, с което е признато за установено по отношение на Е. И. Ц., че Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. са собственици на реална част от 39 кв.м. от УПИ ХХХІІ-104 от кв.9 по плана на [населено място], в.з.”Малинова долина – ІІ Б”, м.”Разширение –Дупките” и ответникът е осъден да предаде на ищците тази част от имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си Софийският градски съд е приел, че на ищците в първоинстанционното производство е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ правото на собственост върху нива от 4.694 дка, VІ категория, находяща се строителните граници на [населено място], м.”Д.”, представляваща имот № 2572, к.л. 740, 741 от кадастралния план от 1950г. Собствеността е възстановена с решение на ОСЗГ „О. купел” от 22.01.07г. след изпълнение на предвидената в ППЗСПЗЗ административна процедура по идентификация на имота, попадащ в границите на урбанизирана територия с издаване на удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, скица по чл.13, ал.6 ЗСПЗЗ и заповед на кмета на район „П.” от 22.12.06г. по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на незастроената част от имота. Част от възстановения на ищците имот с площ от 39 кв.м. се покрива /идентифицира/ с владения от ответника УПИ ХХХІІ-104 от кв.9 по плана на [населено място], в.з.”М. долина – ІІ Б”, м.”Разширение –Дупките”, в които преди 1991г. без одобрени строителни книжа е изградена масивна двуетажна вилна сграда със застроена плащ от 62,56 кв.м., която е узаконена по реда на ЗУТ през 2004г. След внасяне на земеделския имот в ТКЗС е била извършена замяна по реда на ЗТПС/отм./, като при възстановяване на собствеността е била приложима разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, доколкото не са налице разпоредителни сделки с получената при замяната земя и имотът е незастроен. Тъй като урегулирането на имота на ответника е станало след влизане в сила на ЗСПЗЗ и застрояването му с вилна сграда не се отнася за спорната част, тези обстоятелства са приети за правно ирелевантни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.приложима ли е разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и замяната на земеделския имот, извършена по реда на отменения ЗТПС запазва ли действието си, респ. същата пречка ли е за реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик отпреди замяната, когото заменения имот представлява реална част от урегулиран поземлен имот, който е застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ с масивна вилна /жилищна/ сграда, независимо от това дали същата отговаря на законовите изисквания към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, включително и в случаите, когото тази сграда не попада върху реалната част от урегулирания поземлен имот, припокриваща се със заменения земеделски имот, както и в случая, когато тази реална част представлява прилежащ терен към построената в него сграда и 2. допустим ли е иск за собственост на реална част от УПИ, която е част от бивш имот, възстановен според ищците по реда на ЗСПЗЗ, ако тази реална част не е нанесена като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта, респ. в одобрения кадастрален план преди влизане в сила на кадастралната карта, съответно следва ли в такъв случай искът де е предявен за идеална част от УПИ, а не за реална част. Поддържа се, че по отношение на първия въпрос съдът се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1 т. 1-3 ГПК, а вторият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая първият поставен от касатора правен въпрос не е решен в противоречие с представената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС, тъй като същата се отнася до различни от настоящата хипотези, а освен това и самият касатор не посочва в какво се изразява това противоречие. Освен това не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения. В случая тези предпоставки липсват, тъй като не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и във връзка с поставения въпрос съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено.
В допълнение следва да се отбележи, че обстоятелството дали спорната част от имота представлява прилежащ терен към построената в него сграда не е било предмет на спор по делото и по този въпрос във въззивното решение липсва произнасяне.
Не е налице противоречие и с представената във връзка с втория поставен въпрос решение № 466 по гр.д.№ 748/09г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като същото се отнася до въпроса дали заявения от ищците по ревандикационен иск имот като цяло следва да бъде нанесен като самостоятелна единица в КВС, КП или РП/ПУП/, а не дали претендирана част от такъв имот следва да бъде нанесена като самостоятелен имот. В случая процесните 39 кв.м. са част от реституирания на ищците по-голям имот, респ. част от владения от касатора имот и не биха могли да бъдат обособени като самостоятелен имот съгласно действащите норми.
Независимо от поставените въпроси не са налице и основанията за допускане на касационен контрол и при евентуална нищожност или недопустимост на постановеното решение съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Р. Г. П. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 600 лв. В полза на останалите ответници разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 06.07.15г., постановено по гр.д.№ 712/15г. на Софийския градски съд, ІІІг въззивен състав.
О с ъ ж д а Е. И. Ц. от [населено място] да заплати на Р. Г. П. от [населено място] сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: