О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 476
С., 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети август две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 1823/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. З. М., [населено място] срещу определение № 109 от 15.04.2015 г. по т. д. № 946/2015 г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната й жалба срещу въззивно решение от 22.07.2014 г. по гр. д. № 14344/2012 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определениенеправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Моли за неговата отмяна ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение от 06.08.2012 г. по гр. д. № 27658/2011 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, в която по предявен от [фирма], [населено място] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Р. З. М. дължи солидарно с [фирма], [населено място] на [фирма], [населено място] сумата от 2 812 евро – главница по запис на заповед от 13.11.2008 г., платим на предявяване, ведно със законна лихва от 23.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 13602/2010 г. на СРС, ГО, 29 с – в.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Характерът на делото като търговско се определя от предмета на спора, а той чрез основанието и петитума на иска. Определението за търговски сделки е дефинирано в разпоредбата на чл. 286 ТЗ. Търговските сделки биват абсолютни търговски сделки – посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ и субективни (относителни) търговски сделки – тези сключени от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището кога делото е търговско и доводите на частния жалбоподател в противна насока, като лишени от основание в закона не могат да бъдат споделени. Не следва да бъдат споделени и твърденията на частния жалбоподател, че делото е с цена на иска 12 000 лв. /т. е. над 10 000 лв./ и не следва да бъде изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Видно от петитума на исковата молба – л. 3, ищцовото дружество [фирма] е поискало съдът да установи по отношение на ответниците [фирма] – издател на запис на заповед, и Р. З. М. – авалист, съществуването на вземане в размер на 2 812 евро /5 499,79 лв./– представляваща частична главница от вземане по запис на заповед, ведно със законна лихва и съдебни разноски.
Като е съобразил, че въззивното решение се обхваща от разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и е оставил касационната жалба без разглеждане, предходният състав на ВКС, ТК е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Искането на адв.М. Н., особен представител на частната жалбоподателка за определяне на възнаграждение следва да бъде уважено. Възнаграждението за осъщественото от него процесуално представителство не съставлява разноски по смисъла на чл.78 и сл. ГПК – т. 6 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и не се обвързва с изхода на делото пред съответната инстанция, с оглед на което настоящият състав определя на адв.М. Н. – САК, , назначен с определение на СРС за особен представител на ответницата Р. З. М. възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, платимо от бюджета на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 от 15.04.2015 г. по т. д. № 946/2015 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отделение.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 100 / сто лв./ лева на адв.М. Н. – САК, назначен за особен представител на ответницата Р. З. М., платими от бюджета на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС сумата 100 /сто лева/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: