2
определение по гр.д.№ 1005 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1005 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадена от Д. И. Б. касационна жалба срещу решение № 124 от 09.06.2017 г. по в.гр.д.№ 65 от 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия в частта му, с която е потвърдено решение № 432 от 02.10.2015 г. по гр.д.№ 4011 от 2011 г. на Дупнишкия районен съд в частта му за осъждане на Д. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 16 183,40 лв., представляваща съответната на притежаваната от Д. Б. идеална част от съсобствения имот увеличена стойност на имота в резултат от направените от дружеството подобрения в него.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване особеният представител на касатора сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от него практика на ВКС /т.1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 198 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, има ли процесуално задължение въззивният съд да се произнесе като даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца и с оглед на тази квалификация да се произнесе по съществото на спора ?
2. При наличие на съдебни спорове относно делбения имот и установяване на наследствените права по времето, когато подобрителят се легитимира като изключителен собственик, за които съдебни спорове той е знаел, може ли да се приеме, че подобрителят има качеството добросъвестен владелец и в това му качество да му се присъди увеличената стойност на подобрения имот ?
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за осъждане на Д. Б. да заплати на [фирма] сумата 16 183,40 лв., въззивният съд е приел, че [фирма] е закупило делбения имот /имот с площ от 9 296 кв.м., с идентификатор № 87727.20.1, находящ се в землището на [населено място], м.“Полето“, [община]/ от един от наследниците, на които е било възстановено правото на собственост върху този имот, с нотариален акт № 74 от 06.03.2008 г., като при тази покупка продавачът се е легитимирал пред дружеството с констативен нотариален акт № 73 от 05.03.2008 г. Този нотариален акт е бил отменен частично /за над 1/20 ид.ч. от имота/ с решение от 19.10.2010 г. по гр.д.№ 1928 от 2009 г. на Дупнишкия районен съд, влязло в сила на 25.01.2011 г. Преди влизане в сила на решение по това дело /в периода 2009-2010 г./ обаче, считайки се за собственик на имота, [фирма] е извършило разходи и подобрения в него, които са довели до увеличаване на стойността му: преотреждане на имота от земеделски на урбанизиран, електрифициране, направа на мръсен канал- канализация, осветление и ограда. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания, съдът е приел за установено, че по време на строителството дружеството не е знаело за претенциите на другите съсобственици на имота и никой от тях не се е противопоставил на това строителство. Поради това съдът е приел, че [фирма] е бил добросъвестен владелец на имота и като такъв има право на обезщетение за направените от него подобрения в имота в размер на увеличената стойност на този имот.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение няма противоречие между него и посочената от касатора съдебна практика:
1. В т.1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. е прието, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот има само владелецът, а не държателят. В съответствие с приетото в това ППВС в обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд е прието, че [фирма] има право на обезщетение за извършените от него подобрения в имота, защото към момента на извършване на подобренията е било добросъвестен владелец на този имот.
2. В решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че претенциите по чл.346 ГПК следва да се квалифицират с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Напълно в съответствие с приетото в това решение на ВКС, в обжалваното решение въззивният съд е дал правна квалификация на претенцията на [фирма] с оглед изложените от дружеството и установени по делото фактически обстоятелства.
3. В решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и в решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 198 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска, а е длъжен сам да я определи и че при ликвидацията на облигационни отношения, породени от извършен от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. В съответствие с приетото в това решение на ВКС, в обжалваното решение съдът е дал правна квалификация на предявения иск и е изследвал и изложил мотиви относно това в какво качество [фирма] е извършило подобренията в делбения имот: в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че [фирма] е било добросъвестен владелец и подобрител на имота, тъй като към момента на извършване на подобренията /2009-2010 г./ не е знаело за претенциите на трети лица за този имот, нито някой се е противопоставил на извършеното от него строителство.
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд. Няма и вероятност решението да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно /основания по чл.280, ал.2 ГПК/, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 09.06.2017 г. по в.гр.д.№ 65 от 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.