О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 22.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3350 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. О. против решение № 15/19.02.2014г. по гр.д.№ 563/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1562 от 12.07.2013г. и определение № 2792/19.09.2013г. на Варненски окръжен съд, постановени по гр.д.№ 2449/2011г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен иска по чл. 33, ал.2 ЗС, предявен от касаторката против Й. К. В., С. И. Б., В. И. М., Ж. Н. П., В. Г. П. и В. К. П. за изкупуване на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. Х. Ш.” № 18 а именно: 4/10 ид.ч. от дворно место, цялото със застроена и незастроена площ 242 кв.м. /по скица 272 кв.м./ с идентификатор 10135.1504.140 по кадастралната карта на [населено място], ведно с 4/10 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 96 кв.м. с идентификатор 10135.1504.140.1, продаден чрез договор, оформен с н.а. № 80,т.ІІ/10.08.2011г. за сумата 80 000 евро
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 33, ал.2 и чл. 21, ал.1 СК. Основният довод е, че преобретателят В. П. макар и съсобственик към момента на сделката е бил в брак с В. П. и тя в резултат на сделката е придобила права от продажбата, а е трето за съсобствеността лице. Така не се реализира основната цел на чл. 33, ал.2 ЗС да се концентрира съсобствеността в по-малко лица, или в едно лице. В частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция по чл. 248 ГПК, оплакването е, че списъкът за разноските на част от ответниците на л. 85 от делото не е приобщен към делото и не бил докладван от съда и не бил сведен до знанието на другата страна.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК към касационната жалба против решението е формулиран въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 33, ал.2 ЗС в случаите когато купувач по договорът за покупко-продажба на идеална час е съсобственик, но поради сключения от него брак и въз основа на чл. 21, ал.1 СК при приложим режим на общност, продадената идеална част се придобива не само от него, но и от трето, външно за съсобствеността лице – съпруга на купувача. Твърди се, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Като породен от първия въпрос е формулиран и въпроса – в този случай ако е приложима нормата на чл. 33, ал.2 ЗС, върху каква част се упражнява правото на изкупуване – частта от съпружеската имуществена общност, придобита от съпруга – трето лице, или върху цялата купена част в режим на СИО. Поставен е и втори въпрос за задължението на въззивната инстанция да разгледа спора по същество, като направи самостоятелна преценка на доказателствата и изложи свои мотиви. В тази връзка се твърди противоречие на въззивното решение в частта, с която е потвърдено определението по чл. 248 ГПК с ТР № 1/04.01.2001г. т. 19 ОСГК.
Ответниците по касация В. и В. Попови оспорват допускането до касация, защото ищцата иска тълкуване на закона, което не се извършва по този ред. По същество считат жалбата за неоснователна, защото съпругата, придобива права по силата на законовата презумпция, а не като страна по продажбеното правоотношение. Оспорват се и правата на ищцата в съсобствеността.
Останалите ответници оспорват допускането до касация, тъй като съвместното тълкуване на чл. 33, ал.2 и чл. 21, ал.1 СК касае две ясни норми, а съдебната практика вече се е произнасяла по подобна хипотеза. Позовават се на Р № 378/07.05.2007г. по гр.д.№ 62/2006г. ІV гр.о. Развива теза, че при изкупуване от съсобственик, не се прилага не само чл. 33, ал.2 ЗС, но и други ограничителни норми като например чл. 2 от ЗРПВПННИ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата Д. К. О. е придобила по договор за замяна, оформен с н.а. № 129,т.І от 18.06.2010г. наследствените права на Маргарита Г. В., от наследството, оставено от братовчедка й В. Д. В., починала на 29.11.2009г. без низходящи, възходящи и съпруг. С н.а. № 142/1947г. П. В. и Й. Т. купуват дворното место, в което с позволителен билет от 1957 г. е изградена двуетажна къща. Й. Т. умира на 11.01.1970г. и оставя за свои наследници дъщеря П. И. и син Х. Т., който почива на 15.03.1973г. и оставя за свои наследници родителите си П. Т. и баща Д. В.. На 22.08.1960 г. е прекратен брака между двамата родители. Те са починали и единствен техен наследник е дъщеря им В. Д. В.. С н.а. № 3,т.ІХ:21.07.1987г. Д. В. П. прехвърля на дъщеря си В. Д. ? ид.ч. от къщата и ? ид.ч. от дворното место, а с н.а. № 120, т.7/1992г. майката П. Т. прехвърля на дъщеря си същите идеални части. Майката П. Т. е призната за собственик на другата ? ид.ч. от дворното место с н.а. № 167/1993г., а след смъртта й на 11.12.1999г. дъщерята В. Д. В. е единствен неин наследник. С н.а. № 80,т.ІІ/10.08.2011г Й. К. В., С. И. Б., В. И. М., Ж. Н. П. продават придобитите от тях по наследство от В. Д. 4/10 ид.ч. от дворно место ведно с 4/10 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 96 кв.м. на В. Г. П. за сумата 80 000 евро по време на брака му с В. К. П., която не е страна по сделката.
Въззивната инстанция е възприела крайния извод на първата инстанция. Предявеният иск по чл. 33, ал.2 ЗС е отхвърлен тъй като купувач по сделката е съсобственик и в този случай не намира приложение нормата на чл. 33, ал.2 ЗС дори той да е в брак и съпругът му да придобива права на основание презумпцията на чл. 21, ал.1 СК. Това становище е мотивирано и с това, че съпругът не е страна по продажбата, че нормите, уреждащи СИО защитават правата на съпрузите е не са в полза на трето лице, каквато е ищцата.
Поставеният правен въпрос: намира ли приложение нормата на чл. 33, ал.2 ЗС в случаите когато купувач по договорът за покупко-продажба на идеална час е съсобственик, но поради сключения от него брак и въз основа на чл. 21, ал.1 СК при приложим режим на общност, продадената идеална част се придобива не само от него, но и от трето, външно за съсобствеността лице – съпруга на купувача, е относим към предмета на спора. Този въпрос обаче е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със съдебната практика – Р № 763/10.11.2009г.гр.д.№ 2953/2008г. І гр.о. ВКС и Р № 1195/22.12.2008г. по гр.д.№ 4817/2007г. І гр.о. ВКС, постановени по отменения ГПК. С тях се приема, че при продажба между съсобственици нормата на чл. 33, ал.1 ЗС не намира приложение дори когато има и други съсобственици. Нормата не изисква продаващият идеална част съсобственик да предложи и на останалите съсобственици да изкупят идеалната му част, защото законът не създава предимство при изкупуването между съсобствениците. Съсобствениците без сключен граждански брак не са в по-благоприятно положение от останалите съсобсвеници. Възникването на съпружеска имуществена общност между купилият съсобственик и съпругът му не обуславя приложението на чл. 33, ал.2 ЗС защото това е законна последица от действието на презумпцията по чл. 21, ал.3 СК, която би възникнала и за съпруга на ищеца по иск по чл. 33, ал.2 ЗС, ако такъв иск бъде уважен. Продажбата на идеална част от съсобственик на друг съсобственик не нарушават интересите на съсобствениците, които не изкупуват, защото купената част се придобива в условията на бездялова СИО.
Наличието на съдебна практика, макар и по отменения ГПК, с която е съобразено възивното решение сочи на липса на основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Приемането на новия СК от 2009г. също не обуславя ново тълкуване, тъй като въпросът би могъл да се постави само при приложим режим на общност, единствено уреден до приемането на този кодекс. Уредбата на другите два алтернативни режими на разделност и договорен изобщо не поставят формулирания по настоящото дело правен въпрос. Затова не следва да се допуска касационно обжалване.
ІІ В частта, с която е потвърдено определението по чл. 248 ГПК, решението на въззивната инстанция е правилно. Ответниците Й. К. В., С. И. Б., В. И. М., Ж. Н. П., представлявани в производството от адв. Т. са поискали чрез него присъждане на разноски още с представяне на пълномощното с договор за правна помощ и са посочили размера на уговорения и платен хонорар от 3580 лв. още с отговора към исковата молба – л. 84 и 85 от делото на първата инстанция. Страниците на делото да номерирани и следват по реда си. След това по делото са подредени становищата на ищцата и протоколите от проведените съдебни заседания. Тя и пълномощникът й са могли да се запознаят със списъка и искането. От ищцата, чийто иск по чл. 33, ал.2 ЗС е отхвърлен не е заявено искане за намаляване на този размер, или каквото и да е друго оспорване. Съдът е присъдил доказания и претендиран размер на разноските, включени в списъка на л. 85 от делото. Присъждането на разноски за тези ответници е в съответствие с нормата на чл. 78, ал.2, във вр. с чл.80 и чл. 81 ГПК. Няма изискване съдът да докладва изрично представеният по делото списък и да изисква становище на другата страна по него. Списъкът с претендираните разноски и бил подшит по делото и пълномощникът на ищцата е могъл да се запознае с него. ГПК не въвежда начален момент, от който могат да се претендират разноски в рамките на висящ граждански процес. Определен е само краен срок – до приключване на устните състезания в инстанцията, за която се претендират. Така с оглед данните по делото, определението по чл. 248 ГПК е съобразено с процесуалния закон и правилно е потвърдено от въззивната инстанция. В тази част решението има характера на определение и следва да се потвърди с настоящото определение.
За настоящото производство ответниците по касация Й. К. В., С. И. Б., В. И. М., Ж. Н. П., представлявани от адв. Т. са поискали чрез него присъждане на разноски в размер на 2685 лв. Представен е договор за правна помощ за същата сума с отбелязване, че е платена в брой и списък на разноските, в който същата сума е вписана. Предвид крайния резултат и на основание чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 81 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да плати на тези ответници деловодни разноски в размер на 2685 лв. Останалите ответници не са претендирали и доказали разноски за това производство.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15/19.02.2014г. по гр.д.№ 563/2013г. на Варненски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Д. К. О.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1562 от 12.07.2013г. в частта с характер на определение, с която е потвърдено определение № 2792/19.09.2013г. на Варненски окръжен съд,
ОСЪЖДА Д. К. О. да плати на ответниците Й. К. В., С. И. Б., В. И. М. и Ж. Н. П. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 2685 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: