10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 24.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 308 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Е. Я. срещу решение № 1812 от 12.09.2016 г. по в. гр. дело № 1961/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 4539 от 19.06.2013г., допълнено с решение от 14.03.2014г., двете по гр. дело № 3524/2010г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 20 състав, ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищцата Т. Б., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и С. И. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД допълнително сумата 16 038,66 евро ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2009г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнителни разноски за първата инстанция в размер 299 лв. и разноски за въззивното производство в размер 627,36 лв.; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 16 038 евро, представляваща дадена на отпаднало основание сума по два предварителни договора за покупко-продажба на апартаменти F 415 и F 517 в „Комплекс Г. Б. фаза 2” от 2006г., развалени от ищцата на 11.04.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.09.2009г. до пълното й изплащане; на основание чл. 92 ЗЗД сумата 1 150 евро – обезщетение за неизпълнение /неустойка/ по посочените предварителни договори за покупко-продажба, уговорена в т. 10, изречение последно; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 278,98 лв. – направени по делото разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1. „Изграждането на имота до степен „груб строеж”, но невъвеждането му в експлоатация в договорения срок изключва ли извода за несъщественост на изпълнението поради незавършеност на имота в срок?” – противоречие с решение № 202/25.07.2012г. по гр. д. № 1145/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. „Поставянето на една врата към общата тераса, а не отделни две от всяка една стая, както и разполагането на апартамента на друг етаж от сградата, като погрешно е записано в договора, че се намира на първия етаж от сградата, когато това разположение не е обусловило сключването на договора, представляват ли такива съществени отклонения от договорките, предполагащи разваляне на предварителните договори за покупко-продажба на имотите?” – противоречие с решение № 472/13.09.2010г. по гр. д. № 736/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. „Надлежно ли е упражнено правото на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот извънсъдебно с едностранно писмено предизвестие без да е даден подходящ срок за изпълнение?” – противоречие с решение № 458/11.11.2011г. по в. гр. д. № 625/2011г. на Благоевградски окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
4. „Твърдението, че за ищците е отпаднал интересът от сключване на окончателен договор поради закъснение в изпълнението, обуславя ли извода, че не е налице обстоятелство за приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД?” – противоречие с решение № 458/11.11.2011г. по в. гр. д. № 625/2011г. на Благоевградски окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответницата Т. Б., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и С. И. не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че през 2006г. между Р., К., Д. и М. М., Ъ. Х. и Т. Б. в качеството им на купувачи и [фирма] в качеството му на продавач са сключени два предварителни договора за продажба на апартаменти с местонахождение „Комплекс апартаменти Г. Б. Фаза 2“ в зоната за отдих на [населено място], с които ответното дружество /настоящ касатор/ се е задължило да продаде на купувачите два апартамента, както следва: с първия договор – апартамент № F 415, разположен на първи жилищен етаж, със застроена площ от 75,29 кв. м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, WC/баня с баня, отделна баня с вана, камина, тераса, до която има достъп и от дневната, и от спалнята, срещу цена в размер на 104 000 евро, платима на 4 вноски по определен начин; с втория договор – апартамент № F 517, разположен в блок „F“, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 75,25 кв. м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, WC/баня с вана, баня с душ, камина, тераса до която има достъп и от дневната, и от спалнята, срещу цена в размер на 96 000 евро, платима на 4 вноски по определен начин.
Уговорените с двата договора срокове за строителство и прехвърляне собствеността върху апартаментите са идентични, а именно: ответникът /настоящ касатор/ се е задължил да изгради недвижимия имот не по-късно от 31.01.2008г. /т. 5/; да оборудва и обзаведе апартаментите в срок до 30.04.2008г. /т. 6.1/; със свои сили и средства да снабди сградата/апартаментите с Удостоверение за ползване/Акт 16 в срок 6 месеца от 30.04.2008г. /т. 6.4/; страните са се задължили да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността до 31.03.2008г. /т. 3/.
Съдебният състав е приел, че уговорените в двата договора санкции за забава и неизпълнение също са идентични: уговорена е неустойка за забава на продавача за изпълнение на договорните задължения по точки 6.1 и 6.4 в размер на 10 евро за всеки ден забава /т. 10/; в случай на забава на продавача повече от 5 месеца или неизпълнение на задължение на продавача да снабди купувача с Акт 16 до 6 месеца след изтичане на срока по точка 6.1 за оборудване и обзавеждане на апартаментите, купувачът е могъл да иска разваляне на договора и получаване на всичко платено до момента, заедно със законна лихва, увеличена с 10 пункта и обезщетение в размер 10 евро за всеки просрочен ден /т. 10, изр. 3/; ако купувачът закъснеел с плащането на коя и да е от втората, третата или четвъртата вноска договорът се развалял автоматично по вина на купувача, който дължал на продавача обезщетение в размер на 30% от стойността на имота /т. 11.1/.
Въз основа на представените две суифт МТ 103 съобщения въззивната инстанция е констатирала, че на 09.01.2007г. и на 05.02.2007г. купувачът М. е превел по сметка на [фирма] за апартамент 415 и апартамент 517 в Г. банско 2 общо 96 230 евро. С извършените плащания са погасени първата и втората вноска от дължимата цена по договорите, като сумите са платени от купувача М. от негово име и от името и за сметка на останалите купувачи. Следователно припадащата се на ищцата Т. Б. лично и като наследник на съпруга й Ъ. Х. Б. част от цената от първата и втората вноска за двата апартамента общо в размер 32 076,66 евро е платена.
За да направи извод, че [фирма] виновно не е изпълнило задълженията си по двата процесни предварителни договора да изгради двата уговорени апартамента в срок до 31.01.2008г., да ги оборудва и обзаведе в срок до 30.04.2008г. и да снабди сградата, в която се намират апартамент № F 415 и апартамент № F 517, с удостоверение за ползване/Акт 16 в срок до 30.10.2008г., въззивният съд е взел предвид издаденото на 10.01.2012г. разрешение за ползване № СТ-05-5 за обект Комплект от апартаменти „Г. Б. 2“ и въз основа на първоначалното заключение на съдебнотехническата експертиза е приел, че в двата апартамента достъп до терасите има само от спалнята, но не е и от дневната, както е било уговорено в точки 1 от двата предварителни договора, както и е констатирал, че апартамент № F415 не е изграден на първи жилищен етаж, както е било уговорено в текста на договора, изготвен на български език, а е изграден на четвърти жилищен етаж.
Съдебният състав е установил също, че с договор за продажба от 31.01.2011г., извършен с нотариален акт № 18, том I, рег. № 193, дело № 17/2011г. на нотариус с рег. № 061, ответното дружество е продало на трето лице апартамент № F 415, а апартамент № F 517 e продаден от ответника по иска на трето лице с договор за продажба от 29.06.2011г., извършен с нотариален акт № 83, том II, рег. № 1512, дело № 264/2011г. на нотариус с рег. № 061.
Възражението на [фирма] за недължимост на претендираните суми поради това, че купувачите са неизправна страна по предварителните договори, тъй като не са превели третите и четвъртите вноски, е прието за неоснователно поради непредставени по делото доказателства дружеството да е уведомило писмено купувачите за достигане на кота „било“ и за издаване на Акт образец 15 за сградата, от който момент е следвало да текат 15-дневни срокове за плащане от купувачите съответно на третата и четвърта вноски от цената на апартаментите, предмет на двата предварителни договори. Предвид изложените съображения въззивният съд е заключил, че ответното дружество /касатор/ не е било изправна страна по процесните предварителни договори за продажба и за него не е възникнало право да развали тези договори, тъй като насрещната страна е изпълнила задълженията си по него.
Възражението на ответника по исковата молба за настъпила невъзможност за изпълнение в срок на договорните му задължения поради наложени мораториуми на строителните работи от компетентните органи на [населено място] е прието за неоснователно поради това, че по делото не са събрани доказателства, както и липсата на издадени заповеди за спиране на строителството на апартаментите от „Г. Б. Фаза 2“.
Съдебният състав е направил извод, че за ищцата Т. Б. в качеството й на изправна страна и кредитор на ответника и като единствен наследник на съпруга си Ъ. Х. е възникнало право да развали сключените с [фирма] предварителни договори за продажба. Приел е, че това право е упражнено с нотариална покана от 01.04.2009г., изходяща от надлежно упълномощен представител на Т. Б., връчена на представител на [фирма] на 08.04.2009г., с която на ответника е предоставен 3-дневен срок от получаването й, в който да представи доказателства за завършване в срок на двата апартамента, съобразно уговореното в договора, като при непредставяне на исканите доказателства е било отправено искане за престиране на уговорените неустойки ведно с всички лихви. Въззивният съд е установил и наличието на предоставен със същата покана 7-дневен срок, в който ответникът да изпълни задълженията си в случай, че двата апартамента не са изградени в срок, или уговорените параметри, или са продадени на трети лица, както и предупреждение, че при неизпълнение на задълженията след изтичане на този срок предварителните договори за продажба ще бъдат развалени, а получените суми – възстановени ведно с обезщетение за неизпълнение в размер на законна лихва. За да направи извод, че даденият от ищцата срок за изпълнение е бил подходящ, въззивната инстанция е взела предвид очевидната към момента на получаване на поканата за изпълнение забава на дружеството да изпълни задълженията си по договора. Прието е, че с развалянето на тези договори за ответното дружество е възникнало задължение за връщане на ищцата Т. Б. на платените от нея и като единствен наследник на съпруга й Ъ. Х. сума в размер на 32 076,66 евро, заедно със законна лихва върху нея, считано от момента на завеждане на исковата молба – 11.09.2009г. до окончателното й изплащане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора първи материалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приложеното от касатора решение № 202/25.07.2012г. по гр. д. № 1145/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е неотносимо към настоящия случай. По посоченото дело изграденият обект в груб вид е гараж като оставащите за изпълнение довършителни работи са били в незначителен обем. В конкретния случай се касае до апартаменти, които за да бъдат използвани, е необходимо да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване от съответните административни органи в зависимост от категорията на строежа съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. За издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация или разрешението за ползване активни действия следва да бъдат извършени от възложителя съгласно чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, който в настоящия случай е ответното дружество – продавач по предварителните договори за покупко-продажба. Разрешението за ползване е издадено със забава повече от три години от уговорения срок и над две години от поканата за изпълнение, а при евентуално отчитане на въведените забрани за строителството в [населено място] през зимния сезон повече от една година, в хода на производството и след продажбата на апартаментите на трети лица, като ответникът не е установил, че забавата се дължи на обективни причини, които изключват неговата отговорност.
Посоченият от касатора втори въпрос не отговаря на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като становището на решаващия съд за неизпълнение на задължението на ответника да изгради двата апартамента с достъп до терасите от спалнята и от дневната, както е било уговорено в точки 1 от двата предварителни договора, а ги е построил с достъп до терасите само от спалнята, както и че апартамент № F 415 не е построен на първи жилищен етаж, както е било уговорено в текста на договора, изготвен на български език, а е изграден на четвърти жилищен етаж, е формирано в резултат на конкретна преценка на договорните клаузи, установените релевантни факти от събраните доказателства, в рамките на правораздавателната дейност на въззивната инстанция. Действително съобразно решение № 472/13.09.2010г. по гр. д. № 736/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК и в този смисъл представляващо постоянна практика на ВКС, преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши с оглед обективните дадености, като при задължение за построяване на жилище преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извърши въз основа на това дали при построяването му е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то да не може да удовлетвори нуждите на кредитора, като се извърши преценка дали допуснатите отклонения са отстраними или не.
В настоящия случай обаче изводът за наличие на предпоставки за разваляне на предварителните договори е направен и въз основа на неизпълненото задължение на ответника да оборудва и обзаведе в определен срок двата апартамента съгласно т. 6.1 от предварителните договори, което не е извършено въобще, както и неизпълнение на задължението да снабди сградата, в която се намират апартамент № F 415 и апартамент № F 517, с удостоверение за ползване/Акт 16 в срок до 30.10.2008г. съгласно т. 6.4 от предварителните договори. Разрешението за ползване е издадено едва на 10.01.2012г., в хода на исковото производство, след продажбата на двата апартамента на трети лица – съответно на 01.01.2011г. и 29.06.2011г., извършено след предявяване на исковата молба. Предвид постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 251/07.01.2013г. по т. д. № 1002/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставките за едностранно разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение, има диспозитивен характер и е приложима, доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните не са уговорили други условия и начин за развалянето им, въззивната инстанция се е позовала на договорните клаузи на т. 6.1., 6.4 и т. 10 от двата предварителни договора.
Правилността на установените факти е ирелевантна за производството по чл. 288 ГПК и не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Дали при обсъждане на доказателствата и договорните клаузи съдебният състав е допуснал нарушение на правилата на логическото мислене е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 281 ГПК.
По отношение на формулираните от касатора трети и четвърти правни въпроси е създадена съдебна практика в смисъл, че за да упражни кредиторът потестативното право на извънсъдебно разваляне на предварителния договор, трябва да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което отговаря, кредиторът да предостави подходящ срок за изпълнение или договорът се разваля без кредиторът да отправи искане за изпълнение в подходящ срок съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. За да претендира връщане на даденото поради отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – разваляне на договора поради неизпълнение, ищецът трябва да установи надлежно упражнено право на разваляне, а именно предоставяне на срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД или настъпване на предпоставките по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение: виновно неизпълнение на длъжника и последвала от това невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря или отпадане интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение, или че се касае за фикс сделка. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решение № 203/30.01.2012г. по т. д. №116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012г. по т. д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 10/09.02.2015г. по т. д. № 4429/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 251/07.01.2013г. по т. д. № 1002/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 931/21.01.2010г. по гр. д. № 5000/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. и други актове, простановени по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД имат диспозитивен характер и намират приложение, доколкото в особената част на ЗЗД или друг специален закон не са предвидени специални правни норми, или страните не са уговорили други условия за разваляне на договора. В конкретния случай при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителните договори за продажба на недвижими имоти купувачите и продавачът са определили основанията и начините на разваляне на двата предварителни договора, поради което като се е позовал на клаузите на т. 6.1 и т. 6.4 и т. 10 въззивният съд не е допуснал нарушение на постоянната практика на ВКС.
Когато длъжникът е допуснал забава в изпълнение на задължението да завърши в уговорения срок обещаните за продажба имоти, след което да прехвърли собствеността, както и да снабди сградата с разрешение за ползване, която забава се дължи на неизпълнение на законно регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи, или на административните органи, а длъжникът е изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването и предоставянето на небоходимите документи пред съответния административен орган с оглед издаване на разрешение за ползване, е налице невиновна невъзможност за изпълнение по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, която дава основание уговорените срокове да се удължат с времето на забавата и не е налице право на разваляне. В посочения смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 10/09.02.2015г. по т. д. № 4429/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Действително предоставеният 7-дневен срок за изпълнение на задълженията е бил кратък, но ответникът в продължение на няколко години след поканата е бил в забава като не е установил наличие на обективни причини за забавяне на издаването на разрешението за ползване, например неизпълнение на законно регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи, необосновано забавяне на административните органи за издаване на разрешението за ползване. Съгласно постоянната практика, обективирана в решение № 163/28.05.2014г. по гр. д. № 6458/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е необходимо и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение, като в случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на договора настъпва, ако такъв срок фактически е изтекъл след това. В клаузите на т. 6.4 и т. 10, изр. 3 във връзка с т. 6.1 от предварителните договори е определен достатъчно дълъг срок за изпълнение на задълженията, както и в хода на исковото производство ответникът е могъл да предприеме своевременно съответните действия във връзка с изпълнение на задълженията си в продължение на две години. Вместо това преди да изпълни задълженията си продавачът е продал процесните недвижими имоти на трето лице.
Предвид наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси позоваването на противоречие с решение № 458/11.11.2011г. по в. гр. д. № 625/2011г. на Благоевградски окръжен съд е неоснователно, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1812 от 12.09.2016 г. по в. гр. дело № 1961/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.