3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
С. 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1049/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Висш съдебен съвет – [населено място] срещу Решение № 774 от 12.V.2011 г. по т.д.№ 582/ 2010 г. на САС, с което е отменено Решение № 801 от 9.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 434/ 2009 г. на СГС и е постановено друго, с което Висш съдебен съвет – [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 145 302.40 лв. – възнаграждение по договор за обществена поръчка на СМР и 24 450.87 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.ІV.2007 г. – 25.VІІ.2008 г., с оплакване за незаконособразност. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото: 1. фикс сделка ли е сключен по реда на ЗОП договор с оглед разпоредбата на чл. 43 ал. 1 ЗОП – че страните не могат да го изменят, освен когато това се налага от непреодолима сила по см. на §1 т.14 от ДР на ЗОП, която разпоредба, като изключение от правилото, в случая не е налице, 2. приемане на изпълнението по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, след изтичане на неговия срок, представлява ли мълчаливо съгласие за неговото продължаване и 3. освен законовата забрана, произтичаща от ЗОП, възложителят е загубил интерес от закъсняло изпълнение на договора предвид изменението на нормативната уредба за собствеността на сградния фонд на съдебната власт. Поддържа, че изясняването на тези въпроси по делото, би имало значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, с оглед приложимостта на ЗОП и установената от Сметната палата практика относно неспазване на договорите.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, което обосновава с доводи за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, доколкото са релевантни за делото, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице. Изложените от жалбоподателя въпроси за извършване на СМР след изтичане на уговорения с договора срок за изпълнение, което той квалифицира като “фикс срок”, за приемане на изпълнението след изтичане на срока за изпълнение на договор за възлагане на ОП, по който поддържа, че не е налице мълчаливо съгласие за продължаване на договора и дали възложителят е загубил интерес от закъсняло изпълнение на договора предвид изменението на нормативната уредба за собствеността на сградния фонд на съдебната власт, са въпроси конкретни по делото, отговорите на които са обусловени от доказателствата по делото. Като поддържа, че тези въпроси са решени неправилно, жалбоподателят сочи касационни основания по чл. 281 ГПК, а не съображения в подкрепа на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – че решаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Има създадена на основание чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС за договорите за обществена поръчка за извършване на СМР:Р.№ 183/ 2.ХІ.2011 г. по т.д.№209/2011 г., Р.№19/23.ІІ.2009 г. по т.д. №474/2008 г., Р.№37/30. V.2011 г. по т.д. №275/2010 г., Р.№ 82/ 19. VІІ.2011 г. по т.д. № 658/ 2010 г., всички на ВКС, ТК и др.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 774 от 12.V.2011 г. по гр.д. № 582/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: