О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
С., 28.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1086 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 354 от 20.07.2012г. по въззивно търговско дело № 1012/2011г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено Решение № 44 от 12.05.2011г. на Старозагорския ОС по т.д.№ 370/2009г.
С решението окръжният съд е обявил за окончателен предварителен договор от 15.06.2009г. за продажба, сключен между [фирма], [населено място] в качеството на продавач и ищеца А. А. М. като купувач, на подробно описаните два недвижими имота, при условие заплащане в двуседмичен срок на остатъка от уговорената цена по договора- 96 000лв.
Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че съставът на въззивния съд е допуснал процесуално нарушение като не се е отвел от разглеждането на спора. Същият персонален съдебен състав отменил определение на окръжния съд, с което производството по делото е било спряно на основание 229,т.5 ГПК до приключване на досъдебни производства, които да установят дали разпитаният свидетел Д. Ч. /действал при сключване на предварителния договор като управител на дружеството-продавач/ е извършил престъпление по чл.290,ал.1 НК. В производството по чл.274 ГПК съставът на апелативния съд взел становище по съществото на спора и предварително формирал убеждение за подлежащите на установяване факти. Във връзка с това твърдение е формулиран процесуалноправният въпрос: Когато един съдебен състав се произнесе по процесуалноправен въпрос и той има съществено значение за крайния изход на спора, следва ли по съществото му да се произнесе друг съдебен състав. Касаторът поддържа, че е следвало съдиите да се отведат от разглеждане на въззивната жалба и постановеното по нея решение е в противоречие с практиката на ВКС- Определение № 507 от 18.07.2012г. по гр.д.№ 367/2012г. на Трето г.о. Според касатора ако делото беше разгледано от друг състав, „той би обсъдил свидетелските показания на свидетеля Ч. и не би ги кредитирал”. Счита, че съществено за спора е било установяването с влязла в сила присъда дали Ч. е лъжесвидетелствал за обстоятелствата, при които е сключен предварителният договор и поради акта на въззивния съд за отмяна на определението на окръжния съд за спиране на производството по делото, този въпрос е останал неизяснен. Позовава се и на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Претендира заплащането на разноските за трите инстанции.
От ответника по касация- ищецът А. М. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. Х. Ч. е сключен валиден предварителен договор от 15.06.2009г. за покупко продажба на процесните недвижими имоти. Ответното дружество се е задължило да продаде на ищеца в срок до 19.06.2009г. в кантората на нотариус с рег.№ 086 на нотариалната камара РС Стара З. посочените имоти срещу задължението за заплащане на цена 120 000лв., платима – 24 000лв. при сключването му, а остатъка- 96 000лв. в деня на нотариалното прехвърляне на имота. На 19.06.2009г. ищецът се явил в нотариалната кантора за сключването на договора, но съставеният констативен протокол удостоверява, че нотариусът не е получавал документи за изповядване на сделката от продавача, негов представител не присъства и няма предварително уговорен час. Прието е за установено, че от името на продавача договорът е подписан от вписания в търговския регистър управител и при сключването му е представено протоколно решение на едноличния собственик на капитала Ц. В. с взето решение за продажба на имота при условия, договорени от управителя. Мотивирано е, въз основа заключенията на приетите съдебно графически експертизи, че оспорването на предявения иск от ответника с възражения за нищожност на предварителния договор на основание чл.26,ал.2, предл. второ ЗЗД, основано на твърдения, че собственикът на капитала не е подписал решението от 15.06.2009г. за даване на необходимото съгласие по чл.147,ал.2 във вр. с чл.137,ал.1,т.7 ТЗ е недоказано, както и че не проведено успешно оспорването, че едноличният собственик на капитала не е подписал решението по чл.147,ал.2 във вр. с чл.137, ал.1 т.5 ТЗ от 27.05.2009г. за назначаване на Ч. за управител на дружеството. С оглед обосноваването на извода, че предварителният договор е сключен от лице с надлежно учредена от продавача представителна власт и че е налице условието на чл.147,ал.2 във вр. с чл.137,ал.1,т.7 ТЗ и дружеството се легитимира като собственик на имотите, а ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил своето задължение в деня на сключването на предварителния договор да заплати сумата 24 000 лв. е прието, че предявеният иск е основателен.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос предполага извършването на преценка – дължима служебно от касационния съд на основание т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК, дали съществува основание за извод за вероятна недопустимост на въззивното решение, ако то е постановено от съдия /съдебен състав/, който не се е отстранил от разглеждане на делото при наличие на предпоставката на чл.22,ал.1, т.5 ГПК.
Отговорът на поставения правен въпрос се съдържа в императивната и неподлежаща на разширително тълкуване разпоредба на чл.22,ал.,т.5 ГПК- не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция. Разпоредбата е принципна и е гаранция за спазване на основното начало на гражданския процес – спорът да може да бъде разрешен съобразно вътрешното убеждение на съда и това основно правило няма как да бъде осъществено ако съдията следва да преценява правилността на своите актове касаещи съществото на спора.
С определение № 631 от 10.05.2010г. по ч.гр.д.№ 478/2010г. съставът, постановил обжалваното въззивно решение от 20.07.2012г., в производство по чл.274 ГПК по частна жалба на ищеца, е отменил определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229,т.5 ГПК /до приключване на преписка на Районна прокуратура и досъдебни производства, имащи за предмет дали разпитаният като свидетел Д. Ч. е извършил престъпление по чл.290,ал.1 НПК и дали документът, чрез който му е учредена представителна власт по отношение на [фирма] и документът по чл.142,ал.2 във вр. с чл.137,ал.1,т.7 обективиращ решението на едноличния собственик на капитала от 15.06.2009г., са неистински/. Обосновал е, че за да е налице основанието за спиране в тази хипотеза е необходимо да е разкрито такова обстоятелство, от чието установяване като престъпно ще зависи изходът на гражданския спор, както и че съставянето и/или използването на неистински документ е обстоятелство, което пряко не влияе на гражданския спор, независимо дали е престъпно или не, а спорният факт дали документите са неистински, може да бъде предмет на установяване в гражданския процес.
Участието на съдия /съдебен състав/ при постановяване на определение по хода на делото, по развитието му е извън хипотезата на т.5 на чл.22,ал.1 ГПК, която визира решаване на делото-постановяване на акт по съществото на спора. Определението на въззивния съд по чл.274 ГПК за отмяна на определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото не разрешава спора и не е акт по същество по спорния предмет. Не отговаря на мотивите на постановеното определение на П. твърдение на касатора, че съдът е взел становище по съществото на спора и предварително формирал убеждение за подлежащите на установяване факти.
С оглед на изложеното няма основание за преценка, че съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. От това следва, че с поставения процесуалноправен въпрос касаторът не е обосновал наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Отделен е въпросът, че въззивният съд не е кредитирал и изобщо не е коментирал свидетелските показания на Ч., които касаторът също счита че не следва да бъдат ценени, поради което и становището, че показанията са неистински, е извън предмета на спора и извън обуславящите изхода на делото изводи на съда.
Не са налице и допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- цитираното от касатора определение не представлява казуистична съдебна практика- с него състав на ВКС се е отвел от разглеждане на частен спор. Не е обоснована и сочената предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- разпоредбата на чл.22,ал.1,т.5 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване- основание за самоотвод на съдия е участието му при решаване на спора в друга инстанция.
Разноски за производството не следва да се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 354 от 20.07.2012г. по въззивно търговско дело № 1012/2011г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.