О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 476
София, 29.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 363/2008 година
Производство по реда на чл.218к и чл.213 и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна жалба на “П” О. срещу определение № 470 от 26.06.2008 г. по ч.гр.д.N 1344/2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.93, ал.1, пр.1 ГПК (отм.), с което е прието, че родово компетентен да разгледа спора по предявения от “В” А. срещу настоящия жалбоподател иск е Видинският районен съд. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с искане да се отмени и постанови ново, с което да се приеме, че надлежен съд по правилата на чл.80, ал.1, б.”б” ГПК (отм.) е Видинският окръжен съд.
Ответникът по частната жалба “В” А. не е изразил становище по реда на чл.215 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
С обжалваният съдебен акт апелативният съд е приел, че предмет на делото са обективно съединени искове, че търсената чрез тях защита се изразява в осъждане на ответника да извърши действия, за които се е задължил по сключения между тях договор и подписаното към него споразумение и предвид обстоятелството, че не могат да бъдат оценени, то съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК (отм.) тези искове са подсъдни на Видинския районен съд като първа инстанция.
ВКС, ТК,ІІ-ро отделение приема, че незаконосъобразно апелативният съд е приел, че всички искове, предмет на спора са родово подсъдни на Видинския районен съд. Същият е бил сезиран с три иска, основани на договор от 15.06.2004 г. за доставка на определени стоки и услуги, свързани с проучване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на Автоматизирана система на управление на котли 1 и турбогенератор 1 и 2 на ТЕЦ “В” А. , конкретизирани с молба от 24.04.2008 г., с която ищецът поискал да бъде осъден ответника 1/ да достави и монтира дебитометър към система за собствени непрекъснати измервания; 2/ да представи документите, посочени в т.2 от молбата и 3/ да извърши посочените в т.3 от нея действия. Въз основа на представената пред него оферта сезираният с настоящия спор съд е приел, че цената на първия от обективно съединените искове е 511 200 лв., поради което счел, че на основание чл.80, ал.1, б.”б” ГПК (отм.) спорът по този иск е родово подсъден на Видинския окръжен съд, на когото след прекратяване на производството по всички искове, изпратил делото по компетентност.
Първото условие за допустимостта на обективно съединените искове е те да са подсъдни на един и същи съд по правилата на родовата подсъдност. Предявените в нарушение на тези правила обективно съединени искове следва да бъдат разделени и всеки един от тях да се препрати на компетентния съд. В противоречие с горното правило, след като е констатирал, че първият от исковете е оценяем и според правилото на чл.80, ал.1, б.”б” ГПК (отм.) е родово подсъден на Видинския окръжен съд, районният съд е прекратил изцяло производството пред себе си и го е изпратил на Видинския окръжен съд, вместо да да го раздели от останалите два и да се произнесе по съществото им при законосъобразно направения извод, че същите са неоценяеми.
Като не е констатирал недопустимото по чл.103 ГПК (отм.) обективно съединяване на исковете, предприето с исковата молба на ищеца и е приел, че всички те са неоценяеми, апелативният съд неправилно е разрешил повдигнатата пред него препирня за подсъдност, което налага постановеното от него определение да бъде отменено, а делото изпратено на Видинския районен съд, който след като раздели исковете и прекрати производството по оценяемия по смисъла на чл. 55, ал.1, б. “г” ГПК (отм.) иск за доставка и монтаж на дебитомера, следва да го препрати на Видинския окръжен съд, на който съд според настоящата инстанция този иск е подсъден.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК- ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 470 от 26.06.2008 г. по ч.гр.д. № 1344/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е определен Видинският окръжен съд като компетентен да се произнесе по исковете на “В” А. срещу П. ” О. за представяне на документите и извършване на действията, посочени в молбата-уточнение от 24.04.2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете на “В” А. срещу П. ” О. за представяне на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на документите и извършване на действията, посочени в молбата-уточнение от 24.04.2008 г. е Видинският районен съд, който след разделяне на недопустимо съединените искове, следва да препрати по подсъдност на Видинския окръжен съд иска за доставка и монтаж на дебитомера.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част, с която като компетентен да се произнесе по иска на “В” А. срещу “П” О. за доставка и монтаж на дебитомер съгласно договор за изработка от 15.06.2004 г. е определен Видинският окръжен съд.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: