1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
[населено място] 29. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №283 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 01.08.2014г., постановено по в.гр.д.№9692/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.07.2011г. по гр.д.№8687/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу Г. С. И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с която Г. С. И. е осъден да заплати на „С.” ЕООД обезщетение на деликтно основание за причинени вреди в размер на 10 426.88лв. на описано самосвално полуремарке- двойна гондола/самосвал/, по време когато е било част от описана автокомпозиция с влекач в резултат на причинено на 07.04.2006г пътно-транспортно произшествие, на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 07.04.2006г .
Касаторът счита, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба като сочи, че въззивният съд е дал указания за изправяне на нередовностите, констатирани в решението на ВКС/с което при първото касационно обжалване е обезсилено въззивното решение и делото е върнато на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129 ГПК съобразно констатираните недостатъци на исковата молба/, но според касатора указанията не били изпълнени и исковата молба останала нередовна. Настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо и не намира основание поради таза причина служебно да бъде допуснато касационното обжалване. Доводите на касатора са неоснователни. Въззивният съд се е произнесъл по редовна исковата молба, тъй като нередовностите с молба от 14.10.2013г. са отстранени, както е приел и въззивния съд за да допусне уточнение на исковата молба съобразно уточняващата молба и изложеното от процесуалния представител на ищеца, и след изслушване на процесуалните представители на страните в съдебното заседание.
С уточнението на исковата молба по делото е внесена яснота и относно констатираната в решението на ВКС нередовност на исковата молба по въпроса, повреди на самосвала и влекача ли се претендират или само на самосвала. Въззивният съд е провел производство по чл.129 ГПК като е съобразил мотивите в решението на ВКС относно недостатъците на исковата молба с оглед изпълнението на задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. Поради това не е от значение за конкретното дело поставеният от касатора въпрос: „какъв следва да е порокът на въззивното решение, когато въззивното решение потвърждава първоинстанционното решение, при положение, че двете решения са с различен обхват на предмета /влекач-автокомпозиция/”.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „за причинно-следствената връзка между деянието и вредите”, като счита, че въпросън е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения по гр.д.№1740/2010г. на ВКС, ІVг.о. и по гр.д.№61/2012г. на ВКС, ІІІг.о., с които е прието, че въпросът за причинно-следствената връзка е въпрос на доказване и не трябва априори да се приеме за налична. С въззивното решение е прието нещо различно – соченото от касатора, че с въззивното решение е прието, че причинно-следствената трябва априори да се приеме за налична, не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, в което въззивният съд е приел за установена причинната връзка с приетата по делото съдебно-автотехническа еспертиза по делото. Съдът е изложил съображенията си, че от изслушаната и неоспорена по реда на чл.200, ал.3 ГПК съдебно-автотехническа експертиза, прието в първата инстанция, се установява, че претендираните вреди на полуремаркето, претърпени от ищеца, описани във фактури по делото са в причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допусане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Отделно от това, в заключението на вещото лице ясно е посочено, че в протокола на КАТ са констатирани само видимите повреди по полуремаркето.
В изложението за допускане на касационнно обжалване касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2014г., постановено по в.гр.д.№9692/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: