2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 03.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1834 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Поделение за товарни превози – С. към „БДЖ – Товарни превози” ЕООД против решение № 745/01.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 12379/2017 г. от ІV-д състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че работодателят не е спазил преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ, като е приел, че нормата е императивна и за прилагането й съдът следи служебно – и без да е направен довод, доколкото с изтичане на предвидените в закона срокове се погасява възможността работодателят да търси дисциплинарна отговорност на служителя за съответното нарушение на трудовата дисциплина. Въпреки това, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, като е приел, че предявените искове са основателни, доколкото не е доказано осъществяването на нарушението, допуснато от ищеца и обосновало издаването на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Според Официалния доклад от Комисия за техническо разследване в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията непосредствена причина за дерайлирането на девет вагона от състава на товарен влак № 50601 при влизане в гара Д. е недостатъчният спирачен ефект на автоматичната влакова спирачка, довел до превишаване на допустимата за влака скорост при влизане на отклонителен коловоз в гара Д.. Според изводите на комисията, ниските температури са оказали влияние върху работата на автоматичната влакова спирачка, поради което съдът е приел и въз основа и на събраните гласни доказателства, че причините за произшествието са от обективен характер. Приел е за установено, че температурата на въздуха на 22.01.2016 г. в 23. 30 ч. в района на гара Д. е била минус 13 С, а в 00. 00 ч. на 23.01.2016 г. в района на гара Д. е била минус 14 С. Посочено е, че констатациите на комисията в протокола, на който се позовава ответника, не го освобождават от задължението да проведе пълно доказване, в рамките на настоящото производство, на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. Констатациите в доклада са направени след анализ на проверените от комисията данни и не са задължителни за съда. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалният документ, когато е издаден в предвидената от закона форма и от длъжностно лице в кръга на службата му, съставлява доказателство само за направените пред длъжностното лице изявления и извършените от него и пред него действия.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно това, дали съдът следи служебно за неспазването на срока по чл.194 ал.1 КТ или неговото приложение следва да се извърши само при позоваване от страна на ищеца по делото и то в рамките на процесуалните срокове за това. Сочи се противоречие с практиката на ВКС по този въпрос – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Действително, съдът е приел в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, че съдът следи служебно за неспазването на срока по чл.194 ал.1 КТ, но въпреки този свой извод, е разгледал спора по същество и е приел, че искът е основателен на друго основание – недоказване от страна на работодателя на извършването на дисциплинарното нарушение. Предвид изложеното, дори и при наличието на соченото противоречие, на това основание не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като решаващите изводи на съда са други, извън посочения правен въпрос, тъй като спора е разгледан по същество.
Сочи се касационното основание по чл.280, ал.2 ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване, поради очевидна неправилност на решението. Обосновката на приложението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е изцяло свързана с обосноваността на съдебното решение, като в изложението се твърди, че съдът неправилно е възприел фактите по спора, като се интерпретират доказателствата, събрани по делото и се правят фактически и правни изводи, различни от тези на въззивния съд. Тази обосновка води до извод, че се прави оплакване на за необоснованост на съдебното решение, но това не води при всички случаи до очевимна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като несъгласието с тази фактически и правни изводи от страна на касатора не е води до наличието на очевидна неправилност, а евентуално до необоснованост на решението, чието наличие следва да се преценява едва след допускането до касационно обжалване на решението.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 745/01.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 12379/2017 г. от ІV-д състав на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.