О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 30.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6871/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 247 от 04.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 298/14г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 6 от 06.03.13г. по гр.д.№ 2631/10г. на Добричкия районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от Р. Д. А. против Й. М. Г. и Н. Р. Г. иск за делба на недвижим имот – търговски обект с площ от 77 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с 100 кв.м. ид.части от дворното място.
По делото е установено, че с нот.акт № 69/94г. съпрузите Р. Р. и Р. Р. са прехвърлили на Н. Р. Г. по време на брака му с Й. М. Г. процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка /към този момент имотът е бил жилищен, а впоследствие е преустроен в търговски/. С нот.акт № 40/96г. приобретателите са дарили имота на лицето Х. М. Д., което от своя страна е дарило същия на сестра си Й. М. Г.. Сделките са сключени по време на висящ процес за развалянето на първия договор, като делото е прекратено поради сключена между страните извънсъдебна спогодба. С влязло в сила решение от 18.03.09г. по гр.д.№ 5287/07г. на ВКС, ІV г.о. сключеният през 1994г. алеаторен договор е бил развален до 5/6 ид.части, включващи тези на Р. Р. на лично основание и като наследник на починалия в хода на процеса Р. Р., и на Д. Г. Р. като правоприемник на Р. Р., които части двамата са прехвърлили на ищцата Р. А. /исковата молба е била вписана на 12.03.2002г./.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че развалянето на алеаторния договор до размер на 5/6 ид.части от имота не е засегнало придобитото от Х. Д., респ. от ответницата право на собственост върху целия имот, тъй като двата договора за дарение са валидни и са сключени след вписването на исковата молба по предявения иск за развалянето на договора. Изложени са съображения, че двата договора за дарение не са нищожни поради заобикаляне на закона, тъй като дори целта им да е била собствеността върху имота да бъде придобита единствено от ответницата, това не представлява забранен от нормата на чл.22, ал.1, изр.2 СК резултат.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да посочи правения въпрос в мотивирано изложение, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС не може да извежда въпроса от съдържанието на изложението или от касационната жалба, а би могъл единствено да го уточни.
В случая във връзка с първите две релевирани основания за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са решавани противоречиво от съдилищата, а вместо това в изложението са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС се не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Наред с това не е посочено и в какво се състои противоречието с представената с допълнителна молба многобройна съдебна практика.
По отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани множество въпроси /надлежен ли е въззивният състав, в който на случаен принцип е определен само съдията докладчик, а не и останалите двама членове на състава; съпружеската общност може ли да се превръща в индивидуална собственост на единия съпруг преди прекратяване на брака; относимо към случая ли е ТР № 5/12г. на ОСГК на ВКС; сделката между ответницата и брат й противоречи ли на чл.22, ал.1 , изр.2 СК /отм./; правилен ли е изводът на въззивния съд, че постигнатия резултат от двата договора за дарение не противоречи на тази разпоредба; допуснато ли е нарушение от въззивния съд на разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК, допускането и приемането на исканите доказателства в нарушение ли е на чл.133 ГПК и др./, но не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки, а именно че обжалваният акт е постановен въз основа на неправилна съдебна практика или на практика, която вече не е актуална поради промяна на обществените условия, нито са изложени такива за липса на съдебна практика по тези въпроси и съображения за непълнота, неяснота или противоречивост на правни разпоредби и същите в случая не са налице.
В допълнение следва да се отбележи, че част от поставените въпроси са по съществото на правния спор, а други не обуславят неговия изход, поради което същите не могат до обусловят допустимостта на касационното обжалване. Липсват и основания за допускане на касационно обжалване при съществуваща вероятност за нищожност и недопустимост на въззивното решение съгласно дадените с т.1, изр.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 04.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 298/14г. на Добричкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: