О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476
София, 31 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7523/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Р. от [населено място] срещу решение от №4903/25.06.2013 год., по в.гр.д. № 16449/2012 год. на Софийски градски съд, ГК, ІV В въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 22012/2012 год. на Софийски районен съд, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. М. Р. срещу Н. Б. Г. от [населено място] иск с пр. осн. чл.227,б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот – апартамент в [населено място] като неоснователен и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. Б. Н. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че е налице хипотезата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В тази връзка се позовава на решение № 791/16.12.2005 год. по гр.д. №1026/2004 год. на ВКС, ІІ ГО и решение № 655/08.07.2002г.по гр.д. №279/2002 на ВКС, ІІ ГО, , както и на решение №141/10.03.2010 год. по гр.д. № 2950/2008 год. на ВКС, ІІ ГО. Във връзка с посоченото основание за допустимост обаче касаторът не е формулирал правен въпрос, което е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същевременно първите две от посочените решения не съставляват задължителна практика, поради което сами по себе си не могат да обосноват основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Независимо от казаното следва да се отбележи, че касаторът се позовава на решението по гр.д. №2950/2008 год. на ВКС, ІІ ГО , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер с оглед приетото в него, че недаването на издръжка от получилия дарението надарен във всички случаи е непризнателност към дарителя , тъй като го оставя в беда и предпоставя отмяна на дарението. Твърди ,че с обжалваното решение е възприето обратното разрешение като предявеният иск за отмяна на дарението е отхвърлен макар да е установена трайна нужда от издръжка, която е била отказана от ответника по иска и в този смисъл същият е проявил непризнателност.
По въпроса „ Налице ли е непризнателност ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе и лицата, които е длъжен да издържа по закон или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения докато разполага с дареното до неговото изчерпване”, е установена противоречива съдебна практика, поради което по този въпрос е образувано ТД № 1/2013 год. на ОСГК на ВКС . С ТР №1/21.10.2013 год. по делото е прието, че при иск за отмяна на дарение на осн. чл. 227,ал.1,б.”в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност , когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които издържа по закон в по – лошо положение от това на дарителя. С оглед на това въззивното решение, с което е прието , че надареният не проявява непризнателност ако не дава издръжка , мотивиран от обстоятелството, че би поставил себе си и лицата , които е длъжен да издържа в по- неблагоприятно положение от това на дарителя и предявеният иск за отмяна на дарението е отхвърлен, е постановено в съответствие с цитираното ТР.
В изложението са поставени и пет правни въпроса ,които касаторът счита, че са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/. Същите не следва да бъдат разглеждани доколкото ищецът не е направил никаква обосновка на посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №4903/25.06.2013 год., по в.гр.д. № 16449/2012 год. на Софийски градски съд, ГК, ІV В въззивен състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: