О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 358 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. П. В. против определение от 02.02.3012г. по гр.д.№ 13756/2010г. на СГС, с което е върната подадената от нея касационна жалба против въззивно решение от 28.06.2011г. по същото дело поради това, че то не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 от ГПК..
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като общо сумата по предявените искове е 9159,77 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
Жалбоподателката е предявила обективно съединени искове, както следва: по чл. 128 от КТ за трудово възнаграждение в общ размер 4 717,38 лв., по чл. 226, ал.2 от КТ за сумата 4 380 лв., по чл. 224 от КТ за сумата 464,58 и по чл. 221, ал.1 КТ за сумата 1460 лв. Исковете са предявени при действието на новия ГПК. Касационната жалба № 71899 е подадена на 02.11.2011г. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/, съгласно която. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила на 21.12.2010г. /пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК – ДВ бр. 100/2010г./ Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25. Такива са производствата по касационни жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително. Новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК има непоследствено действие и се прилага към касационна жалба, постъпила след тази дата, защото тя има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Цената на иска за парични вземания е търсената сума. Обстоятелството, че са предявени обективно кумулативно съединени искове не води до допустимост на касационната жалба, тъй като ако всеки от исковете бе предявен по отделно, решението по него не би подлежало на касационно обжалване. С факта на кумулативното им съединяване, не се променя цената на иска, не се образува нова обща цена, от сбора на цената на исковете. Държавна такса се дължи за всеки иск по отделно / чл. 72, ал.1 ГПК/. Затова разбирането на жалбоподателката, изложено в частната жалба не намира опора в закона
Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и правилно е върната. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което е върната на основание чл. 286, ал.1 т.3 ГПК, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.02.3012г. по гр.д.№ 13756/2010г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: