О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 476
София, 04.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 976/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 125 от 23.12.2016 г. по гр. д. № 245/2016 г. Разградски окръжен съд е потвърдил решение № 257/20.07.2016 г. по гр. д. № 217/2014 г. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. М. К. и Х. М. Б. срещу [община] установителни и срещу И. В. Д. ревандикационни искове за имот с площ от 715 кв. м., намиращ се в м. „Американските лозя”, с идентификатор № 61710.609.4307 по кадастралната карта в сила от 2008 г., от който имот след промяна на предназначението му с одобрен ПУП от 2009 г. са образувани парцел 1 с идентификатор 61710.609.6947, с площ от 361 кв. м. и парцел 2 с идентификатор 61710.609.7071, с площ от 361 кв. м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищците, чрез пълномощника им адв. М. К. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска касационна проверка на въззивното решение по разрешените в него материалноправи и процесуални въпроси: 1. при наличието на нот. акт, доказващ придобиване правото на собственост върху спорния имот от ищеца на основание договор за покупко-продажба и представен констативен нот. акт за собственост на праводателите по договора, следва ли титулярите на правото на собственост да го доказват, когато не са предявени насрещни искове. Поддържа се разрешаване на въпроса в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 3 от 29.11.2012 г. относно това, че нотариалните актове, удостоверяващи сделки, не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК; 2. при липса на заявена претенция за оспорване нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който праводателите на ищците са се легитимирали като собственици при сключване на договора за продажба, носи ли страна, представила доказателството и ползваща се от него, тежестта за доказване на установените с него факти. Поддържа се, че въпросът обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с възприетото в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК; 3. съществувал ли е някога публично правен статут на спорния имот при установена частна собственост към 1960 г. и до сега. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС – решения № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и Р № 12 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, г. о.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Решаващият извод на съда, че ищците не се легитимират като собственици на имота, е изведен от това, че не е установено праводателите им да са придобили това право на основание наследяване от А. Й., нито от лицето Р. Г., посочен като заварено в имота лице в разписния списък към кадастралните планове от 1960 и 1971 г., нито на П. М. К., записан в разписния списък към плана от 1971 г. вместо Р. Г., на основание н. а. № 12/1975 г.
Ако имотът през 1975 г. е бил собствен на П. К., ищците не са могли да придобият права върху имота на основание давностно владение, поради действалите забрани за придобиване на вещни права върху земеделски земи установени с нормите на ЗСГ. Тъй като имотът е попадал в земеделските земи, отразени като такива в плана одобрен през 1990 г., изработен въз основа на облитане през 1987 г. и дешифриране на тези данни, съдът приел, че след като имотът е в терен по § 4 ПДР ЗСПЗЗ, той е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече нова от деня на влизане в сила на разпоредбата – 21.11.1997 г.
По отношение на ответника Д. съдът е приел, че той е придобил право на собственост върху имота на основание договор, сключен с [община], след проведен търг за продажба на имоти частна държавна собственост на основание чл. 35, ал.1 във вр. с чл. чл. 34, ал. 7 ЗОбС. Намерил е за основателно и възражението за придобиване на имота на основание кратката придобивна давност с аргумент, че ответникът е владял имота като добросъвестен владелец от 2006 г. и в негова полза е изтекъл петгодишен давностен срок към датата на предявяване на иска на 10.02.2014 г.
Съдът не е обсъдил възражението на ищците, че не е било налице основание за записване на имота като общински, тъй като е принадлежал на физическо лице, по данни от разписните списъци към кадастралните планове от 1960 и 1971 г.; че няма данни да е отчуждава или обобществяван в кооперативното стопанство, както и да е предоставян за ползване на основание актове от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; че не е била налице предпоставката на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти за местността, тъй като не е установено имотът да е бил предоставян за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от същия закон, както и поради това, че не е установено имотите, намиращи се в м. „Арменски лозя”, да са включвани в площи, отредени за предоставяне на граждани на основание актовете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Тъй като решаващият извод на съда за неоснователност на иска е изведен от направеното позоваване на оригинерния придобивен способ давностно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС, основано на акт, годен да направи купувача собственик, въпросите по които се иска допускане на касационна проверка не са относими към този извод. Тези въпроси нямат и самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не могат да бъдат определени като общо основание за допускане на касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 23.12.2016 г. по гр. д. № 245/2016 г. Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.