3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 05,07 , 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №2174 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Я. М. Ф., [населено място], чрез адвокат С. А., с вх.№ 1210590 от 10.12.2012 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.12.2012 г., срещу Определение от 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№9805/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане от 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№27628/2011 г. на Софийския районен съд, ГО, 62 състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, поради непредставяне в срока по чл.415, ал.1 ГПК от заявителя на доказателства за предявяване на установителния иск за установяване съществуването на вземането му. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че за да не се приложи разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК не е достатъчно само предявяване на установителния иск в срока по алинея първа на същата правна норма, но следва в същия срок и да бъдат представени доказателства пред заповедния съд за предявяването му.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в указания му срок по чл.415, ал.1 ГПК е предявил установителния иск за установяване съществуването на вземането си. Позовава се на противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.415, ал.2 ГПК, поради което подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът С. Н. не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, предпоставка за допускане на касационен контрол е формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен при наличие на някои от допълнителните предпоставки за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Частният жалбоподател, чрез адвокат С. А., въобще не е формулирал такъв въпрос. Чрез преповтаряните в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното определение, допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на частната касационна жалба. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Представените съдебни актове не доказват противоречива съдебна практика. Изводите на Софийския градски съд са съобразени именно с приложеното от жалбоподателя определение №422 от 24.06.2010 г. по ч.т.д.№494/2010 г. на ІІ Т.О., с което ВКС се е произнесъл по въпроса, че в срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят трябва не само да предяви иска относно вземането си, но в същия срок е длъжен и да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяването. В същия смисъл са и определение №123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№736/2009 г. І Т.О.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№20/2010 г на І Г.О., определение №115 от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№91/2010 на ІІ Т.О.; определение №247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д.№166/2009 г. на ІV Г.О. и др. С тях е формирана трайна съдебна практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречие по приложение на чл.415, ал.2 ГПК. Приложеното Решение от 17.07.2012 г. по гр.д.№8740/2011 г. на СГС и Определение №6330 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д.№437/2012 г. са постановени при друга фактическа и правна обстановка. Създадената трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС изключва и наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№9805/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане от 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№27628/2011 г. на Софийския районен съд, ГО, 62 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: