О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 06.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 30 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Н., представляван от адв.М. Г., срещу определение № 3064 от 27.09.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 1453 от 22.06.2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно с оглед намаленото от въззивния съд адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Поддържа, че съдът не е спазил § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е начислил 20 % ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди, че делото не е със занижена степен на фактическа и правна сложност. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът „Грийнлайф Мениджмънт” ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба, като поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството по в.гр.д. № 1483/2017г. на САС, ГК, 7 състав е приключило с постановяването на решение № 1453 от 22.06.2017г., с което, след частична отмяна на решение № 9226 от 20.12.2016г. по гр.д. № 5999/2015г. на СГС, I – ГО, 10 състав, въззивният съд е осъдил ответника „Грийнлайф Мениджмънт” ЕАД да заплати на ищеца М. М. Н. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 90 000 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, получена на отпаднало основание – 3 бр. развалени предварителни договори за покупко – продажба и строителство на недвижими имоти, както и направените в първоинстанционното производство разноски от 13 083,02 лева, от които 6 866,89 лева адвокатско възнаграждение, намалено до минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. размер с оглед направено от ответника възражение за прекомерност.
С обжалваното определение, постановено по молба на ищеца – частен жалбоподател в настоящото производство с правно основание чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, доколкото назначените експертизи не са многобройни, обемът от писмени доказателства не е голям и са разпитани само двама свидетели. Счел е, че пътуванията, извършени от процесуалния защитник от кантората му в [населено място] до [населено място], където делото е било разглеждано, не са основания за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Посочил е, че това обстоятелство е взето предвид, като са присъдени разноски за нощувки и пътувания за откритите съдебни заседания. Решаващият състав е изложил съображения относно неоснователността на доводите на ищеца, че фактическата и правна сложност на делото е обоснована от факта, че двете инстанции са достигнали до различен краен извод и са формирали различно вътрешно убеждение; от срока, в който съдът се е произнесъл, както и от разноските за процесуално представителство и защита, свързани с обезпечаването на бъдещ иск.
Изводите на въззивния съд за наличие на прекомерност са основани на сравнение между определения по реда на действащата към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимален размер от 6 866,89 лева и действително заплатеното адвокатско възнаграждение от 7 604,26 лева.
В същото време, въззивният съд не е съобразил § 2а от ДР на Наредбата, според който за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, в случаите, когато съдът намалява заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, установен по правилата на Наредбата, то той е без включен в него ДДС. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, същият ще дължи данъка върху определеното му от съда адвокатско възнаграждение. Поради това, при наличието на доказателства за такава регистрация, съдът следва да добави дължимото се ДДС към вече определеното по реда на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждение. По делото са представени приходен касов ордер № 65/29.05.2015г. и данъчна фактура № 205/06.06.2016г. с доставчик М. Г. и получател М. М. Н. за заплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд и начислено върху него ДДС от 20 % /л.71 и л.73 от гр.д. № 5999/2015г. на СГС/, които обосновават извод, че адв. М. Г. е регистрирана по ЗДДС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, определен от въззивния съд по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г., е 6 866,89 лева. Доколкото са налице доказателства, че адв.М. Г. е регистрирана като задължено лице по ЗДДС, към минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се начисли ДДС в размер на 20 % или 1 373,37 лева. Поради това размерът на адвокатското възнаграждение, определен съобразно Наредба № 1/2004г., възлиза общо на 8240,26 лева с ДДС, което надвишава размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционото производство. С оглед на това не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, поради което следва да се приеме, че общият размер на направените от ищеца в първоинстанционното производство разноски възлиза на 16 436,99 лева. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционно производводство съобразно уважената част от иска, които възлизат на 13 697,49 лева, т.е. с 614,47 лева повече от присъдените му от въззивния съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата 614,47 лева над присъдените му от въззивния съд разноски за първоинстанционното производство .
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3064 от 27.09.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1453 от 22.06.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Грийнлайф Мениджмънт” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Златен рог” № 20 – 22, ет.7, да заплати на М. М. Н., съдебен адрес: [населено място], ул. „Александровска” № 115, вх.А, ет.4, адв.М. Г., допълнително сумата 614,47 лева /шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: