ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
гр. София, 04.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 774 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Р., С. Н. Р. и Й. А. Р. срещу решение № 708 от 17.11.2008 г. и допълнително решение № 105 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 1072/07 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Я. С. Р., Т. С. З. и Л. С. Р. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 3* от 30.07.2007 г. по гр. д. № 735/06 г. на Районен съд гр. Б.. П. е за установено по иска на Я. Р. , Т. З. и Л. Р. , че А. Р. , С. Р. и Й. Р. не са собственици на ? ид. ч. от имот пл. № 383 в кв. 37 по плана на с. К. с площ от около 245 кв. м., а по плана от 1985 г. на 241/900 ид. ч. от УПИ * – 382, 383, както и на ? ид. ч. от построената в него сграда. Обезсилил е решението в частта, в която съдът се произнесъл за размер над ? ид. ч. от имота. Отменил е нот. акт № 82 от 18.07.1984 г. до размер на ? ид. ч. по отношение на недвижимия имот и на къщата. Прекратил е производството по евентуалния иск с правно основание чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване на ? ид. ч. от дворното място и от къщата. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искането за отмяна на нот. акт № 183 от 17.11.2005 г. е отхвърлено. Въззивният съд е приел, че имотът бил собственост на С. Р. , починал на 24.01.1986 г. и на Б. Р. починала на 07.11.1998 г. През 1963 г. наследодателят С декларирал земя от 200 кв. м. и къща от 45 кв. м. в с. К., построена през 1959 г. По разписен лист имотът също бил записан на негово име и до 1998 г. данъците за имота били плащани от името на наследодателите. Ищците и ответникът А. Р. са деца на наследодателите и живеели в имота докато се оженили. Приживе на наследодателите, с нот. акт № 82 от 18.07.1984 г., А. бил признат за собственик по давностно владение на имота, а с нот. акт № 183 от 17.11.2005 г. А. и С. Р. продали имота на дъщеря си Й. Р. За да уважи частично отрицателния установителен иск за собственост съдът е позовал на показанията на разпитаните свидетели, че родителите обитавали имота до смъртта си. След смъртта на родителите в имота се върнала да живее ищцата Л заедно с децата си. Освен това, през 1985 г. А. напуснал имота, тъй като закупил парцел **** селото и си построил къща. Тъй като не било доказано че А. е отблъснал владението на родителите си, а в последствие и на другите наследници, съдът приел че ответниците не са собственици на ? ид. ч. от дворното място и къщата.
В жалбата не се сочи съществен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл. С оглед на фактите в изложението следва да се приеме, че същественият въпрос е за възможността един от наследниците да придобие по давност собствеността на общия имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи, а напротив, е в потвърждение от приетото в обжалваното решение. Обобщено, в решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 65/80 г. на ВС ОСГК, решение № 2* от 25.09.1974 г. по гр. д. № 1693/74 г. на ВС I ГО и решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на ВС І ГО е прието, че сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Неподаването на декларация за притежанието на недвижим имот не изключва факта на владението на имота. Според решение № 2* от 29.10.1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на ВС I ГО, за да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена. Сънаследникът е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползуват общата вещ или пък ползува вещта по такъв начин, който показва че я счита за своя. Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.
Изводът от преценката на посочената практика е, че въззивният съд е съобразил ангажираните от страните доказателства. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпада с преценката на касаторите, не е основание да се приеме, че има основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 708 от 17.11.2008 г. и допълнително решение № 105 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 1072/07 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: