О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София .15.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 229 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. Ю. В. М. , с фирма “Ю”, гр. Ш. срещу решението на Варненския апелативен съд №156/16.10.2008г., постановено по в.гр.дело №283/2008г., с което не са уважени исковете му срещу О. Ш. с основание чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 231 168 лв., представляваща разликата между цената на закупен от него имот през 2004г. и 1995/1996г. и за сумата от 108 000 лв. платен наем за периода м.май 1995г.- 03.12.2005г.
В писмен отговор О. Ш. иска прекратяване на делото поради недопустимост на касационната жалба. Ответникът по жалбата счита за неизпълнено разпореждането на съда да бъде посочен съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, алтернативното искане е да се остави без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявеното в жалбата основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, с обжалваем интерес над 1000лв., поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана.
От фактическа страна е установено и по тези факти не се спори, че на 9.11.1994г. Е. – касатор е внесъл предложение до О. Ш., за откриване на процедура за приватизация на търговски обект “П” по реда на чл.35, ал.1, т.3 от ЗППДОП. Отказът на Общинския съвет за откриване на процедура за приватизация е отменен с влязло в сила решение на съда, с указание за се открие процедура за приватизация. На 3.12.2004г. О. Ш. е продала на ищеца имота на цена 351 000 лв. Ищецът претендира вреди като разлика в цената на имота ако беше продаден 1995/1996г. и цената на заплатения наем за времето до закупуване на имота. Варненският апелативен съд е приел за неоснователни исковете на ищеца за вреди по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, поради неосъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1.липсва противоправност на деянието, защото Общинският съвет се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.21 ЗМСМА 2.липсва елемент на вреда като реално претърпяно намаление на имуществото на ищеца 3. липсва причинна връзка между увреждащото действие и вредата. По първия иск/ за разликата в цената/, съдът е приел, че промяната на цената на имотите е обективен процес, който води до различие в цените, както и поради обжалването на отказа за определянето на ищеца като купувач на приватизирания обект, е попречило на Общинския съвет да вземе друго решение за приватизация до приключване на съдебното производство. По претенцията за сумата от 108 000лв. съдът е приел, че Е. е участвувал в приватизацията на имота в качеството си на наемател, отговарял е на условията на закона и без да сключва последващ договор за наем, е заплатена цената търсения наем.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Релевантния за конкретния спор материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. На проверка подлежат правните изводи на съда. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В разглеждания случай касаторът не е посочил същественият правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на обективно съединените искове на ищеца по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. Исковете за вреди са отхвърлени поради неосъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане и това релевантния за спора въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на касатора на Закона за отговорността на държавата и общините / ЗОДОВ/ представлява довод за недопустимост на въззивното решение, т.е. за произнасянето от съда по искове, с които не е сезиран. Така поставен, въпросът не е основен материалноправен и процесуалноправен въпрос за конкретния спор. Към датата на предявяване на исковете срещу О. Ш..05.2006г. изменението на чл.1 от Закона за отговорността на държавата, който разшири кръга на субектите, които да отговарят за вреди причинени на граждани и юридически лица, с общините, влиза в сила от 12.07.2006г./ ДВ бр.30 от 12.04.2006г./. Разпоредбата има действие за напред, т.е. ищецът не е могъл да насочи исковете си за вреди срещу О. Ш. по ЗОДОВ, поради което правилно са квалифицирани като искове по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. Без посочване на съществения правен въпрос не може да се прецени наличието на допълнителните основания за допускане касационно обжалване, каквито са противоречивото му решаване с практиката на ВКС и на съдилищата, поради което подробно цитираната от касатора съдебна практика не следва да бъде обсъждана. Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост, поради несъответствие със събраните по делото доказателства, се явяват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което обосновава извод, че те са неотносими към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото има установена непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.45 ЗЗД и чл.1 от ЗОДОВ.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба на Е. Ю. М. по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №156/16.10.2008г., постановено по в.дело №283/2008г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ