О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 983 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. и И. Н. Я. , двамата от с. Б., община Р. срещу решение № 891/02.07.2009г. по гр. д. № 1549/2008г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е оставено в сила решение от 12.05.2008г. по гр. д. № 2489/2007г. на Софийски градски съд, І ГО, 3 състав и И. Н. Б. и И. Н. Я. са осъдени да заплатят на З. „А”, гр. С. разноски за въззивната инстанция в размер 500 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Н. Б. и И. Н. Я. против З. „А” искове за сумата от по 15 000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП на 29.12.2002г. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 407 /отм./ ТЗ, ведно със законната лихва и направените разноски и ищците са осъдени да заплатят на ответника по 640 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: в противоречие с ППВС № 7/77 от 04.10.1978г. и решение № 2725/23.09.1981г. по гр. д. № 2072/1981г. на ВС, 1 г. о. съдът е приложил чл. 405 ТЗ относно правилото за функционална отговорност на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и нейната обусловеност от отговорността на застрахованото лице; въпросът относно приложението на чл. 122, ал. 1 ЗЗД и правото на увредените лица да търсят от единия от солидарните длъжници – застрахования И. П. , изплащане на пълния размер на дължимите им обезщетения за причинените им вреди.
Ответникът З. „А”, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение И. П. и Н. О. са признати за виновни за това, че при условията на независимо причиняване, управлявайки съответните МПС на 29.12.2002г., са причинили смъртта на пътуващата в една от колите Е. Б. , предявените граждански искове в наказателния процес са уважени изцяло, като подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на наследниците на починалата – ищци по настоящото дело, по 15 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2002г. до окончателното изплащане. Решаващият съдебен състав е констатирал, че И. П. е заплатил сумата 27 085,42 лв., от която олихвяема сума в размер 15 000 лв., законната лихва от 29.12.2002г. до плащането 26.09.2007г. в размер 9 165 лв., 200 лв. – разноски по наказателното дело и останалата сума – разноски по изпълнителното дело. ЗПАД „А” е заплатило на И. П. по застраховка „гражданска отговороност” във връзка с процесното ПТП сумата 15 000 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка въззивната инстанция е приела, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 407 /отм./ ТЗ – причинено от застрахован при ответника застрахователно събитие и настъпили за ищците вреди, които се покриват от застраховката „гражданска отговорност”. Определила е размера на обезщетението по 15 000 лв. с оглед момента на настъпване на ПТП през 2002 г., степента на близост и спецификата на състоянието на инвалидност на починалата.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, Софийски апелативен съд е изложил съображения, че застрахованият делинквент е изплатил неговата припадаща му се част от присъденото обезщетение в рамките на солидарната отговорност, за която застрахователят функционално отговаря, като е отчел и платената от застрахователя на застрахования по образуваната щета сума в размер 15 000 лв. Според решаващия съдебен състав обстоятелството, че ищците не са получили изцяло плащане по присъдените обезщетения не е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Посочените от касатора въпроси относно функционалната отговорност на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и нейната обусловеност от отговорността на застрахованото лице, по приложението на чл. 122, ал. 1 ЗЗД и правото на увредените лица да търсят от единия от солидарните длъжници изплащане на пълния размер на обезщетенията за причинените им вреди са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото.
Посочените материалноправни въпроси не са решени в противоречие с ППВС № 7/77 от 04.10.1978г., съгласно което отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. По силата на застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС и за които отговарят съобразно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица съгласно чл. 45 ЗЗД. При пасивната солидарност няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация и кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, като изпълнението на единия длъжник погасява дълга и освобождава останалите длъжници. В отношенията помежду си солидарните длъжници са разделни длъжници и понасят съответна част от общия дълг. Поради това и с оглед обстоятелството, че отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от отговорността на застрахования, доколкото обезпечава гражданската отговорност на делинквента, а не на лица, с които последният е солидарно задължен, ако увреждането е причинено от няколко лица, които отговарят солидарно, застрахователят отговаря само за причинените от застрахованото лице вреди съобразно неговата част от дълга, но не и за останалата част на дълга на другите солидарни длъжници.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните правни въпроси е налице съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
При липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касаторите за настоящото производство не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 891/02.07.2009г. по гр. д. № 1549/2008г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: