1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 01.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 56 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 1611 от 17.07.2015г. по в.т.д. № 4470/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 876/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.95,ал.1,т.1 ЗАПСП, че [фирма], [населено място] е нарушило правото на едноличното дружество с ограничена отговорност върху телевизионната програма „Фолклор ТВ“, като я е разпространявало без съгласието на [фирма] в качеството му на носител на правата върху тази програма в периода 01.01.2010г. до 15.12.2012г. и за отхвърляне на иска с правно основание чл.94,ал.1 ЗАПСП за сумата 100 00лв., обезщетение за разпространението на програмата без съгласието на носителя на правата върху нея за същия период, ведно със законната лихва от 14.02.2013г.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – необсъждане на събрани в процеса доказателства, липса на произнасяне от САС по предявения осъдителен иск, неизлагане на мотиви, позоваване на изключени по делото и на неправилно събрани от първата инстанция доказателства. Касаторът се позовава и на необоснованост на извода, че ответникът не е нарушил правата му върху програмата „Фолклор ТВ“ и на нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора за уважаване на обективно съединени искове със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите 1/Може ли въззивният съд да разглежда и „процедира“ въззивна жалба без да направи самостоятелен анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства при допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК – противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ Може ли въззивният съд да се произнесе с решение, с което разглежданият от него правен спор да не бъде решен по същество при изрично направено „искане по чл.271,ал.1 ГПК“ във въззивната жалба. Твърдението е, че САС не се произнесъл по тази част от въззивната жалба, с която било направено изрично искане за уважаване на предявените обективно съединени установителен и осъдителен иск, т.е. „не разгледал спора по същество“ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК – противоречие с ТР № 1/2013г. 3/ Може ли въззивният съд да действа само като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество на спора при условията на ограничен въззив по действащия процесуален кодекс. Твърдението е, че са разгледани отчасти, а не изцяло оплакванията в жалбата, без спорът да се разгледа по същество и без съдът да се произнесе с решение по същество по обективно съединените искове при същата допълнителна предпоставка. 4/ Може ли въззивният съд да формира вътрешно убеждение въз основа на твърдения и предположения, а не въз основа на събраните в процеса доказателства. Поставянето на въпроса е обосновано с констатацията на САС, че ищецът не е поискал в съответствие с разпоредбата на чл.183 ГПК ответникът да представи оригинала на две уверения /без дата и второ с дата 05.02.2010г./ при положение, че в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на дружеството е оспорил автентичността и съдържанието на уверенията. Поддържа, че искането по чл.183 ГПК не се обхваща от преклузията по чл.133 ГПК и се позовава на същата допълнителна предпоставка. 5/ Може ли съгласието на създателя на телевизионна програма за използване на сродното право върху телевизионна програма за препредаването й, да се дава /предоставя, отстъпва/ чрез конклудентни действия в условията на действащата уредба на ЗАПСП и ЗРТ при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК. 6/ Може ли юридическо лице, което не притежава сродни права върху телевизионна програма, да предоставя на трети лица права да ползват програмата чрез препредаването й в кабелни и далекосъобщителни мрежи при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 7/ Може ли писмени доказателства, датирани и отнасящи се за периода 2006-2008г., да се отнасят и използват от въззивния съд за процесния период 2010-2012г. като позоваването е на противоречие с ТР№ 1/2013г. 8/ Може ли изключени от доказателствения материал документи от първоинстанционния съд да се ползват от въззивния. Твърдението е, че СГС изключил от доказателствата, на основание чл.183 ГПК договор от 30.09.2006г.за преотстъпване разпространението на програмата „Фолклор ТВ“ по кабелен път между [фирма] и [фирма], а САС обсъждал този документ. Искането е да допускане на обжалването при същата допълнителна предпоставка.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че [фирма] е създател и собственик, и има правата върху „Фолклор ТВ“, като за исковия период ищцовото дружество е било О. със съдружници [фирма] и Фондация Н. Ч. и управители с право да представляват и поотделно са били В. Ц. и В. К.. Въз основа на свидетелските показания на К. е счетено за установено, че [фирма] /с управител също В. К./ е издавало уверения, с които на ответника е било предоставяно правото да разпространява програмата „Фолклор ТВ“ и че въз основа на тях ответникът е имал правото да разпространява телевизионната програма и това право е било предоставено безплатно. Обсъдено е, че свидетелят е установил, че в исковия период между съдружниците на [фирма] е имало разпределение на дейността, като фондацията на Н. Ч. се е занимавала с програмните въпроси, а [фирма] – с дистрибуцията на програмата на кабелните оператори. По спорния по делото въпрос дали е имало разрешение от страна на ищеца ответното дружество да излъчва програмата за исковия период е прието, че е налице дадено чрез едностранно волеизявление съгласие на собственика на правата върху програмата за използването й чрез препредаване от ответното дружество.
Въззивната инстанция е констатирала, че обжалваното от ищеца решение е валидно и допустимо и че, за да постанови своя акт СГС е изложил подробни съображения както относно приетата за установена по спора фактическа обстановка, така и при обосноваване на правните изводи. С оглед дадената от чл.272 ГПК възможност, е препратила към тях. Посочила е, че по правилността на решението е обвързана от наведените в жалбата възражения, които е обсъдила. За неоснователен е счетен доводът, че предоставянето на правата за разпространяване на телевизионни програми, трябва да бъде обективирано в писмена форма като условие, обуславящо действителността на сделката. Аргументирано е, че нито в ЗАПСП, нито във визираната от въззивника разпоредба на чл. 125в ЗРТ, е предвидена като условие необходимостта, страните да уговарят постигнатото между тях съгласие в писмена форма и че текстът на чл. 125в ЗРТ е насочен към задължението за предприятията, да представят документи, свързани с придобиване на правата за разпространение на телевизионните програми. Тълкувала е, че вложеният смисъл на задължението да се представят „документи” явно показва съображенията на законодателя, че доказателствата за процесните права не се изчерпват само с визуализирането им във формата на писмени договори. За неоснователно е прието е възражението за неправилност на извода на СГС, че за процесния период ответникът е разполагал със съгласието да излъчва програмата „Фолклор ТВ”. Обосновано е, че ищецът не е поискал в съответствие с чл. 183 ГПК да бъдат представени оригиналите на двете приложени от ответника уверения, първото без дата, а второто от 05.02.2010 г., видно от които [фирма], в качеството си на собственик и съсобственик е уверил, че [фирма] има представени права за разпространение по кабел в обсега на собствените й електронно съобщителни мрежи на телевизионната програма „Фолклор ТВ“. Констатирала е, че е била оспорена само автентичността на документите и датата на съставянето им. Прието е, че едва в хода на процеса ищецът е настоял за представянето в оригинал на приложеното към отговора на исковата молба уверение /без дата/, но това процесуалното действие е счетено от САС за несвоевременно и непораждащо правни последици. Обсъдено е, че наред с тези писмени доказателства, управителят на [фирма], който в исковия период е бил управител и на ищцовото дружество – тогава О., в качеството си на свидетел е потвърдил издаването на уверения за дадено съгласие, както и достигането на процесните уверения до ищеца по електронен път; потвърдил е и съществувалото разпределение на задълженията между съдружниците в [фирма], като съдружникът [фирма] е отговарял и му е било възложена дистрибуцията към кабелните оператори. Счетено е, при анализа на тези доказателства, че те потвърждават застъпената от ответника позиция, че е притежавал за исковия период съгласието на ищеца, за разпространение на процесната телевизионна програма. За неоснователно е прието възражението за допуснато процесуално нарушение от СГС, изразяващо се в повторния разпит на свидетел. Мотивирано е, че в протокола, чието допълване е било поискано, е видно, че отговорите на свидетеля са записани с многоточие, а не в цялост, което представлява очевидна индикация за непълнота на съдържанието му, резултат от некачествен технически запис на изявленията на свидетеля, изрично констатиран при изслушването на звукозаписа /чл.151,ал.2 ГПК/ в съдебното заседание в производството по чл.151 ГПК. С това е обосновано, че повторението на процесуалното действие по разпит на свидетеля не е нарушение, а е съответно на предвидения в закона ред за допълване на протокола, инициирано своевременно от участник в процеса. Независимо от изключването от доказателствения материал на основание чл.183 ГПК на договора от 30.09.2006г. за преотстъпване разпространението на програмата „Фолклор ТВ“ по кабелен път между [фирма] и [фирма], въззивната инстанция е приела за голословни твърденията на ищеца, че такъв не е съществувал. Позовала се е на конкретни доказателства /други договори с трети лица, в които [фирма] се е легитимирал като лизингодател, основавайки правата си на сключен договор за представителство с [фирма]/, но е приела, че и при обратен извод – че такъв договор не е бил сключен, това не препятства приемането за доказан факта, че [фирма] е разполагало с надлежни правомощия да представлява ищеца при предоставянето на правата върху телевизията. При извод за неоснователност на иска за установяване на нарушението по чл.95,ал.1,т.1 ЗАСП е посочено, че той обосновава и неоснователността на иска по чл.94,ал.1 ЗАПСП за обезщетение, поради което решението на СГС е потвърдено в цялост.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първите три въпроса пряко произтича от отсъствието на задължителната им характеристика на правни. Изложеното в тях е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което дори да би било налице, може да бъде обсъждано само след допускане на решението до факултативния контрол, осъществяван от ВКС. Вторият въпрос е и неясен. Ако под произнасяне по същество от въззивната инстанция касаторът разбира единствено уважаването на искането му за постановяване на положително за него решение, тезата му противоречи на разпоредбата на чл.272 ГПК -възможността въззивната инстанция да постанови решение при правилно /в случая отхвърлително/ първоинстанционно решение, които е също произнасяне по съществото на спора. Според касатора съществува задължение въззивната инстанция, която също дължи разрешаването на правния спор, да постанови непременно решение по чл.271 ГПК. В засегната от трите въпроса материя произнасянето от САС не е и в противоречие със задълженията му на въззивна инстанция, очертани в т.2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК. При формулирането на четвъртия въпрос касаторът смесва оспорване истинността на документ /чл.193 ГПК/, каквито са били предприетите от неговия процесуален представител действия по отношение на представеното с отговора на исковата молба уверение и представяне на оригинал на документ /чл.183 ГПК/ като константна е съдебната практика, че искането за представяне на оригинала на документ не е равнозначно на оспорването му. Дори да са неправилни изводите на САС за настъпила преклузия по отношение на направеното в хода на производството искане по чл.183 ГПК по отношение на приложеното към отговора уверение без дата, то по делото е представено второ уверение със същото съдържание с дата 05.02.2010г., относно което касаторът не е заявил възражения, искания и оспорвания. Петият и шести въпрос не кореспондират на изводите на САС и са некоректно поставени. Извод за конклудентни действия, обективиращи предоставяне правата на разпространение на телевизионната програма отсъства, нито е мотивирано, че тези права са предоставени на ответника от правен субект, който не ги притежава. Несъгласието на касатора с правните аргументи, че предоставянето на правата е обективирано в издаване на уверения от законния представител на ищеца /потвърдено от показанията на св.К./ и че съдружникът в ищцовото дружество [фирма] е бил упълномощен от притежателя на правата да дистрибутира – да отговаря за разпространението на програмата и договаря с кабелните оператори, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по седмия въпрос следва от отсъствието му на обуславящ изхода на спора. Позоваването от САС на приложени договори с други кабелни оператори за периода 2006-2008г. не е решаващ аргумент, а само допълнително съображения за обосноваване на становището, че е съществувал изричен договор за преотстъпване на изключителното право на [фирма] на [фирма] за сключване на договори за възмездно или безвъзмездно разпространение на програмата на „Фолклор ТВ“ по кабелен път на други фирми; такъв договор между двете дружества с дата 30.09.2006г. е бил представен по делото, но ответникът, който не е страна по него, не е бил в състояние за представи оригинала, поради което този документ е бил изключен от доказателствения материал на основание чл.183,изр.последно ГПК. САС не се е позовал на този документ, поради което и искането за допускане на обжалването по последния въпрос като ирелевантен за спора е неоснователно. Както се посочи, решаващите изводи за наличие на предоставяне на правата за излъчване и разпространение са обосновани с анализа на други доказателства, а не с позоваване на документа от 30.09.2006г.
Поради необосноваване на общата и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, което задължение е в тежест на касатора, искането за допускане на решението до факултативния касационен контрол е неоснователно. На насрещната страна касаторът следва да заплати разноски, поискани в отговора за юрисконсултско възнаграждение, за което списък по чл.80 ГПК не е представен, в размер на 1 000лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1611 от 17.07.2015г. по в.т.д. № 4470/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Осъжда [фирма],, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 /хиляда /лева разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: