4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
Гр. София, 01.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5315/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №377/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу Р. С. иск по чл.207, ал.1,т.2 КТ, за сумата от 6 768 лв. , претендирана като обезщетение за вреди от липса на пратки с посочени по делото и в първоинстанционното решение баркодове.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Обосновано е изложено обаче само допълнителното основание на чл.280, ал.1,т.1 ГПК / противоречие на въззивното решение с цитираната и приложена практика на ВКС/ по следните пет въпроса от предмета на спора:
1.Кога следва да се приеме, че е налице предаване на стоково-материални ценности на служител с качеството на материално – отговорно лице? Въвеждането на процесните пратки в онлайн системата на дружеството като получени в офис Велико Т., означава ли получаване на същите в офиса?
2.Следва ли ищцата лично да е въвела пратките, за да носи отговорност за липсата им? Изключва ли се отговорността на същата в случай, че пратките са въведени като получени в поверения й офис от трето лице?
3. Следва ли да се извърши инвентаризация, за да се приеме, че е налице липса на материални ценности?
4. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или е достатъчно да основе преценката си само на част от доказателствения материал, без да обсъжда останалия такъв?
5. Как следва да се преценяват от съда противоречивите изявления на страната относно едно и също обстоятелство?
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ответницата е работила по трудов договор с ищеца за процесния период и има качеството на отчетник по см. на чл.207 КТ – трудовата й функция на длъжността „мениджър” на офиса в [населено място] е свързана със събирането, разходването и отчитането на пари и стоково- материални ценности. Тя е имала задължение да получава от централния офис на дружеството – работодател предназначените за съответния район пратки, да ги разпределя между куриерите, да събира и обобщава отчетите им и да изготвя месечна справка до централния офис/ ЦО/. Според въззивния съд неустановено е по делото, че пратките, чиято липса се твърди и установява, са предадени на ответницата. Заключението на техническата експертиза констатира, че процесните пратки са въведени в онлайн системата на офиса, като получени там с данни за баркод, парола, дата и час и ай пи адрес. Вещото лице е посочило, че потребителското име и паролата се въвеждат от лицата, които работят с компютърната ситема в офиса и системата автоматично поставя баркод на всяка пратка. Според съда, ищецът въпреки дадената му за това възможност, не е ангажирал доказателства кой от служителите в офиса какво потребителско име и парола е ползвал, нито че някое от използваните при въвеждането на пратките потребителски имена е на ответницата, за да се направи извод, че именно тя е получила и въвела в системата процесните пратки. Освен това чисто технологично, пратките са били опаковани в големи кашони с товарителници и са доставяни в офиса от куриер, като товарителницата се връщала в централния офис. Или товарителница има кашонът, но не и всяка съдържаща се в него пратка, пратките не са описани в товарителницата, описанието се правело на място в офиса при получаването им. Това, според въззивния съд, е достатъчно, за да се приеме, че липсват доказателства за реалното фактическо получаване на процесните пратки от страна на ответницата.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, първият от въпросите не е правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК – отговорът му се предпоставя от обсъждане на конкретните относими към спора доказателства, както е направено във въззивното решение. Затова този въпрос,свързан с обосноваността на изводите на въззивния съд относно получаването на пратките от ищцата, не представлява общо основание за допускане на обжалването.
Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – така в р. по гр.д. №2431/14 г. и р. по гр.д. №2716/08 г. на четвърто г.о. е посочено, че в тежест на работодателя е да установи получаването на стоково-материалните ценности от работника, и това може да се извърши с всички доказателствени средства. В случая , според въззивния съд, от събраните по делото доказателства – въвеждане на пратките в онлайн системата, без данни за потребителско име и парола на оператора, не се установява с категоричност получаване на пратките от ищцата в качеството й на МОЛ. За разлика от настоящото дело, в р. по гр.д. №758/09 г. на трето г.о. на ВКС, на което се позовава касаторът, е констатирано, че ответникът е удостоверил с подписа си приемането на винетните стикери, липсата на които е установена по-късно. Въведената от закона оборима презумпция за причиняване на липсата от отчетника логически следва установено предоставяне на стоковоматериалните ценности на това лице в това му качество.
Третият от въпросите, макар да е изведен от мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивното решение препраща на осн. чл.272 ГПК, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Искът не е отхвърлен само поради неустановеност на липсата с извършена инвентаризация. Затова не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Четвъртият въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС – въззивният съд е обсъдил допустимите и относими доказателства по делото и е формирал изводите си въз основа на тях.
Петият въпрос също не е разрешен от ОС в противоречие с цитираната практика на ВКС. Във връзка с въпроса, касаторът се позовава на приложените към исковата молба обяснения на ищцата по чл.193 КТ, дадени във връзка със заповед на работодателя №6/8.01.14 г., с твърдение, че те съдържат признание на факти от значение за настоящото дело. В отговора на исковата молба, към която са приложени обясненията, обаче изрично е посочено, че с цитираната заповед от ответницата не са искани обяснения за пратките, посочени в исковата молба, като е налице пълно несъвпадане между пратките по заповедта и тези в исковата молба. Липсата на идентичност е констатирана и от първоинстанционния съд, към чиито мотиви препраща на осн. чл.272 ГПК въззивното решение, въз основа на извлечение от информационната система/ИС/ на ищеца. Констатирано е също, че съгласно данните от ИС една част от пратките по исковата молба са отнасят за периоди, в които ответницата е работила в офиса, заедно с други мениджъри, а друга част са за периоди, в които фактически не е имала възможност да изпълнява функциите си на мениджър. Не са представени от ищеца по делото товарителниците на всички пратки, за да се установи на коя дата и на кого са предадени. Затова дори във връзка с петия въпрос да се приеме, че обясненията на ответницата съдържат направено признание на неизгоден за нея факт – получаване на пратки, то не се отнася с необходимата сигурност за спорните пратки по исковата молба.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №377/15 г. от 20.01.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: