4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 12.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Майя Русева
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3468/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2628 от 01.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3683/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4491/2019 г. на Софийски градски съд, с което подадена от жалбоподателката искова молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовност, освен това фактическите твърдения в исковата молба били такива за незаконосъобразни изпълнителни действия по чл.435 ГПК, които не съставляват основание за прогласяване на недействителна продан по чл.496, ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи срещу въззивното определение, изразяващи се в това, че не са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, тъй като указанията на първоинстанционния съд били изпълнени в срок.
В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Налице ли са основанията за връщане на исковата молба, когато съдът не е дал изрични указания по чл. 129, ал.2 ГПК?
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Трайно е установената практика на ВКС по поставения въпрос, а именно, че принципът на служебното начало в процеса задължава съда да подпомага страните при упражняването на процесуалните им права.Този принцип е конкретизиран в правилото на чл. 129, ал.2 ГПК, според което съдът, подпомагайки ищеца следва да му укаже в какво се състои нередовността на исковата молба и как следва да я отстрани.
В противоречие с това тълкуване на нормата на чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че указанията на първоинстанционния съд са законосъобразни, а разпореждането за връщане на исковата молба е правилно. Хронологията по образуването и прекратяване на делото е следната:
Пред СГС е било образувано гр. д. № 4491/2019 г. по искова молба на А. М. срещу В. А. В., в която са изложени следните фактически обстоятелства: по изп. д. № 711/2015 г. на ЧСИ А. П. след публична продан е продаден собствения на ищцата 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в сграда на [улица]; продадената част е възложена на купувача В. В.; купувачът не е платил цената, а имотът е бил несеквестируем, освен това изпълнението е извършено по инициатива на привиден кредитор. Въз основа на тези твърдения ищцата иска прогласяване нищожността на публична продан и връщане на владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
С разпореждане от 04.04.2019 г., връчено на М. на 08.04.2019 г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата да съобрази предявените искове с разпоредбата на чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490 ГПК, да посочи цената на всеки един от предявените искове, да изложи фактическата обстановка, относима към твърдяното нарушено право, чиято защита претендира; да посочи на какво основание претендира ревандикация на процесния имот, като изложи ясна обстоятелствена част; да представи преписи на приложените към исковата молба доказателства, без ограждане с червен и син химикал; да поясни в каква връзка представя документи от т. 7 до т. 13 от исковата молба. В разпореждането е посочено, че при неотстраняване на нередовностите в срок исковата молба ще бъде върната.
По делото е постъпила молба от 15.04.2019 г., в която ищцата е изложила фактически твърдения, че е придобила имота чрез покупко- продажба по време на брака си, а след развод поради разстройство на брака е станала собственик на ? ид.ч. от имота. Уточнила е, че според нея исковете са неоценяеми и е представила препис от доказателствата.
С разпореждане от 27.06.2019 г. СГС е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д. № 4491/2019 г.
Това разпореждане е обжалвано и с процесното определение № 2628 от 01.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3683/2019 г., САС е приел, че първоинстанционният съд ясно и изчерпателно е посочил на ищцата в какво се състоят нередовностите на исковата молба и е предоставил е възможност същите да бъдат отстранени, като е предупредил страната за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности в срок. Прието е, че с молбата от 15.04.2019 г. ищцата не е отстранила нередовността, освен това оплакванията на ищцата били по чл.435 ГПК, поради което исковете са недопустими.
Правилно е прието от въззивния съд, че искът за нищожност на постановление за възлагане поради несеквестируемост на изнесения на публична продан имот и поради недължимост на вземането по изпълнителния лист, са недопустими. Законът е уредил като изключение хипотезите при които може да се иска недействителност на публичната продан, а именно при неплащане на цената и при нарушение на чл.490 ГПК. По аргумент за противното, исковете за нищожност на Постановлението за възлагане поради несеквестируемост на имота и недължимост на вземането по изпълнителния лист, са недопустими, защото липсва право на иск.
Неправилно обаче е прието от въззивния съд, че искът за установяване недействителност на публичната продан поради неплащане на цената от обявения купувач е недопустим, както и неправилно е прието, че указанията на първоинстанционния съд са законосъобразни, респективно не е отстранена нередовността на иска.
Извършената от въззивния съд квалификация, че твърденията на ищцата относно неплащането на цената по публичната продан са оплаквания срещу незаконосъобразно изпълнение по чл.435 ГПК е в противоречие с т.3 от т.р. №4/19г. на ОСГТК, според което установителният иск за недействителност на публичната продан поради неплащане на цената от купувача е допустим и може да се предяви самостоятелно, както и като възражение от ищеца или ответника в зависимост от процесуалната роля.
Законовото правило е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да направи твърдение за факти, които са включени в хипотезата на правната норма, която урежда субективното право, чиято защита се търси. В случая ищцата е изложила твърдения за фактическите обстоятелства от хипотезата на чл. 496, ал.3 ГПК и чл.108 ЗС, тъй като тя е заявила, че купувачът по публичната продан не е платил цената, както и че е купила имота в СИО, а след развода е придобила ? ид.ч. от съсобствеността. При това положение указанията на съда за излагане на ясна фактическа обстановка поради непълнота на обстоятелствената част, са незаконосъобразни.
Цената на иска се определя от съда служебно (чл.70, ал.1 ГПК), поради което непосочването на цената на иска, не може да бъде основание за връщане на исковата молба. В противоречие и с това съдилищата са действали незаконосъобразно.
В обобщение определението на САС следва да се отмени в частта, в която е потвърдено определението на СГС, с което е върната исковата молба относно исковете по чл. 496, ал.3 ГПК (поради неплащане на цената) и чл.108 ЗС, като делото се върне в тази част на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2628 от 01.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3683/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2628 от 01.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3683/2019 г. на Софийски апелативен съд и разпореждане от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4491/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е прекратено производството по исковете с правно основание чл.496, ал.3 ГПК (поради неплащане на цената) и чл.108 ЗС и връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ в сила определението на Софийски апелативен съд в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: