5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 135 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Суат Р. О., [населено място], срещу решение № 675 от 05.04.2016г. по в.гр.д. № 4999 / 2015г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 3177/12.05.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9051/2012г., е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 80 000 лева до 120 000 лева.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, и поради необоснованост. Счита, че съдът неправилно не е уважил предявения от ищеца иск изцяло, тъй като не е разгледал трайните, пожизнени увреждания, които е получил ищецът, установени от изготвената от вещо лице –отоневролог СМЕ, съгласно която загубата на слуха в лявото ухо е трайна с негативна прогноза, а равновесните смущения могат да персистират години при психо-емоционални и хипертонични кризи. Също така не е посочил как интерпретира от правна страна следните приети за установени по делото факти: вида и характера на многобройните, животозастрашаващи и трудни за лечение телесни увреждания; претърпените две болезнени и стресиращи операции по наместване на счупените кости и стабилизиране на костните фрагменти със заключващ пирон и последващо отстраняване на застопоряващите го напречни винтове, както и свързаният с тях оперативен риск; интензитета и продължителността на търпените от ищеца физически болки и хигиенните, битови и др. всекидневни ограничения, затруднения и неудобства /продължително принудително обездвижване и необходимост от ползване на чужда помощ/; възрастта на ищеца – 41 г. към момента на ПТП и други. Същевременно, намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и приетия от съда обем на съпричиняване в размер на 1/3 за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставянето на светлоотразители и фенерна каруцата. Посочва, че водачът на товарния автомобил „Форд Транзит” го е управлявал в състояние на алкохолно опиянение /1.70 промила/, като процесното ПТП се е движило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя. Твърди се, че от приетата А. категорично е доказано, че виновният водач не е предприел никакви действия по спиране на автомобила. Касаторът претендира всички деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, [фирма] /като правоприемник на [фирма]/, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид приетите по делото заключения на вещите лица. Въз основа на заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице УНГ, е счетено за установено, че в следствие на произшествието ищецът е получил звукоприемно намаление на слуха и нарушение на равновесието. На база на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице хирург –ортопед и травматолог, е установено, че в следствие на ПТП пострадалият е получил контузия на гърдите и корема, счупване на лявата ключица, открито пунктиформено счупване на бедрена кост, разкъсано контузна рана в областта на дясната глезенна става, контузия на мозъка, счупване на предната черепна ямка, линеарно счупване на челната и теменната кости на черепа и счупване на лявата скула. Общо лечебно възстановителния период е приключил за около 8 месеца, като след навършването на една година от първата операция е извършена втора за изваждане на пирона. В заключението си вещото лице е описало, че към настоящия момент има козметичен дефект по отношение на зарасналата ключица и намален с 10 градуса двигателен обем на горния крайник, движенията на долния крайник са в норма, но все още пострадалият накуцва, има проблеми при клякане и изкачване, които се дължат на остатъчна хипотрофия на бедрената мускулатура, които ще изчезнат постепенно. Прогнозата е, че за в бъдеще време няма да са налице негативни последици от травмите на опорно двигателния апарат. Въз основа на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, е прието да установено, че от процесното ПТП ищецът е получил тежка черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма, включваща мозъчна контузия, средно тежка степен, линейна фрактура на свода на черепа, фрактура на основата на черепа в областта на предната черепна ямка, вероятна фактура на основата на черепа в областта на средната черепна ямка вляво; минимална епидурална кръвна колекция, вляво челно; фрактура на лявата ябълчна кост на лицевия скелет с дислокация на фрагментите, вестибуларни и слухови нарушения; травмена увреда на втори клон на троичния нерв с намалена чувствителност на лявата лицева половина; подкожен периорбитален хематом.
Решаващият състав се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиз, според което причините за настъпилото пътностранспортно произшествие от техническа гледна точка са били следните: при движение на т.а. „Форд Транзит” на къси светлини водачът Д. И. Кугньов се е движел с технически несъобразена скорост в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини, като алкохолното му опиване с 1,7 промила най-вероятно е имало отношение към безопасното шофиране, изразяващо се най-вече в увеличено време за реакция и затруднено разпознаване и идентифициране на пътя пред автомобила. Вещите лица считат, че по-съществено е било влиянието на алкохола, отколкото липсата на светлоотразителите, защото то е увеличило двойно времето за реакция, което при изчислената скорост около 81 км./ч. го е приближило прекалено много до каруцата с изчислена скорост около 6-8 км./ч.
Спорно пред въззивната инстанция е определеният размер на обезщетението, съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение, както и наличието на установено съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.
В мотивната част на въззивното решение решаващият съд е посочил, че при определяне размера на обезщетението се е ръководил от задължителните указания, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и се е съобразил с получените увреждания, подробно описани по-горе. Същевременно е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се намали с 30%. Аргументирал се е с безспорно установеното по делото, че ППС, с което се е движил пострадалия не е имало светлоотразителни елементи и фенер, което по същество е нарушение на правилата за движение /чл. 71, ал. 1 ЗДвП/, което е обусловило настъпването в някаква степен на вредоностния резултат.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящи изхода на спора материалноправните въпроси относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитира се следната съдебна практика: решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 31/25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 73/27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 50/27.07.2015 г. по т.д. № 271/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 118/27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на І т.о. на ВКС, решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 96/15.10.2012 г. по т.д. № 936/2011 г. на І т.о. на ВКС, решение № 39/16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.) за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция –ППВС №4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея фактически и правни изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния съдебен акт и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Доколкото посочените обстоятелства по делата са различни, те водят и до определяне на различен размер на обезщетенията по тях.
Въпросът, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД също покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Същевременно обаче, въззивният съд, мотивирайки съпричиняването, е съобразил обстоятелството, че каруцата, с което се е движил пострадалият, не е имало светлоотразителни елементи и фенер, което по същество е нарушение на правилата за движение /чл.71, ал.1 ЗДвП/ и е в причинна връзка с вредоностния резултат, поради което по втория въпрос също не е налице релевирания допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.).
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.) не следва да се допусне въззивното решение до касация в обжалваната част
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 675 от 05.04.2016г. по в.гр.д. № 4999 / 2015г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 3177/12.05.2015г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9051/2012г., е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 80 000 лева до 120 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.