О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
С., 13.12. 017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4720/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. К. срещу определение № 235 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 560/2017 г., по описа на ВКС, I г.о., с което не е допусната до разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 6031/15.07.2016 г., постановено по гр. д. № 15264/2015г. на Софийския градски съд, 3 – ти „Г“ състав, потвърдено с решение № 1990 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 4481/2016 г. на Софийския апелативен съд. С това решение е отменено по жалба на присъединения взискател [фирма] по изп. д. № 20157810400584 по описа на ЧСИ, рег. № 781 с район на действие СГС, извършеното разпределение на събрана сума по наложен запор на вземания на длъжника, обективирано в протокол от 26.10.2015г., в частта относно включване на вземане с привилегия на основание чл. 136, ал.1,т. 5 от ЗЗД за сумата от 13 560,01 лв. за взискателя М. К. и вместо това е разпределена сумата на основание чл. 460, изр. 2 ГПК по съразмерност на остатъка както следва: на [фирма] сумата от 12 540,43 лв. и на М. П. К. за присъденото адвокатско възнаграждение сумата от 1019,58 лв.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Изложени са и доводи по същество на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Обосновава се неприложимост на разрешението, дадено с тълк. решение № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в конкретния случай се касае за присъединяване на кредитор по образувано вече изпълнително производство въз основа на нищожен изпълнителен лист. Жалбоподателката счита, че не разполага с процесуален ред, по който да оспори незаконосъобразното присъединяване на взискателя [фирма] освен чрез извънредния способ на отмяната. Излага подробни съображения за противоречие на соченото тълкувателно решение със закона и за съществуващ законодателен пропуск, който би могъл да бъде преодолян по реда на чл. 46, ал.2 ЗНА, като нормата на чл. 303 ГПК се приложи и спрямо действията на съдебния изпълнител. Поддържа, че решението, с което е оставено в сила присъединяването на взискателя към изпълнителното дело се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита, че производството следва да бъде спряно и съставът на ВКС да сезира компетентния законодателен орган и Конституционния съд с въпросите за съответствието на цитираното тълкувателно решение с разпоредбите на чл. 303 ГПК и дали се приравнява адвокатският хонорар на трудов доход.
Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 560/2017 г., по описа на ВКС, I ГО, е образувано по подадена на 12.12.2016г. от М. П. К. молба за отмяна на влязло в сила решение № 6031/15.0.2016 г., постановено по гр. д. № 15264/2015 г. на Софийския градски съд, 3 – ти „Г“ състав, потвърдено с решение № 1990 от 25.10.2016г. по гр. д. № 4481/2016г. на Софийския апелативен съд.
С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел съобразно разясненията, дадени в т. 3 от тълк. решение № 7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет влязло в сила решение, постановено в производство по обжалване на действията на съдебен изпълнител, което е изключено от предметния обхват на чл. 303 ГПК. Посочено е, че предмет на спора е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, поради което постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Атакуваното определение е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно определение, е в съответствие с процесуалния закон. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. И. характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения и определения в ограничен брой случаи. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици.
Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В конкретния случай, решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл. 463 ГПК по жалба срещу постановление за разпределение по изп. д. № 20157810400584 по описа на ЧСИ, рег. № 781 с район на действие СГС, поради което същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В изложения смисъл е постановеното тълк. решение № 7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, което съобразно нормата на чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. За пълнота и във връзка с довода за липса на процесуален ред за оспорване на вземането на присъединения взискател следва да се посочи, че нормата на чл. 464 ГПК предвижда специален иск, чрез успешното провеждане на който взискателят е разполагал с възможността да изключи кредитора с оспорено вземане от участие в разпределението.
Следва да се посочи и това, че собственото разбиране на касатора за обсега на отменителното производство и несъгласието му с постановките на тълкувателното решение не са от естество да обосноват извод за неприложимост на последното, за законодателен пропуск или за противоречие на това тълкувателно решение с разпоредбите на чл.303 ГПК. С оглед на това настоящият състав намира, че не дължи произнасяне по искането за спиране на производството с цел сезиране на съответния законодателен орган и Конституционния съд за произнасяне по повдигнатите от жалбоподателя въпроси.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е недопустима, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на Трето гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 560/2017 г., по описа на ВКС, I г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: