О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
[населено място], 16.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3075 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 462 от 18.03.2016г. по гр.д. № 3264/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение №347 от 27.10.2015г. по гр.д. № 126/2014г. на Асеновградски районен съд в следните части: 1/за признаване за установено по отношение на С. Ж. Б., че Д. Ж. Б. и Е. Д. Б. са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 ид.ч. от първи етаж, състоящ се от три складови помещения и два гаража от жилищна сграда с идентификатор 00702.531.180.1 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес: [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.531.180, със застроена площ на сградата 126 кв.м., брой етажи – четири, на основание отстъпено право на строеж, както и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липса на заснемане на самостоятелните обекти в сградата и посочване на собствениците им; 2/ за отхвърляне на насрещния иск на С. Ж. Б. за установяване по отношение на Д. Ж. Б. и Е. Д. Б., че е собственик по давност на гараж в приземния етаж на сградата, на складово помещения в същия приземен етаж и на избено помещение в избения етаж, които обстоятелства не са отразени в кадастралната карта; 3/ за отхвърляне исковете, предявени по чл. 225 ГПК, от Ж. С. Б. против С. Ж. Б., Д. Ж. Б. и Е. Д. Б. за установяване, че е собственик по давност върху складово помещение с площ 9 кв.м., находящо се на първия етаж в гореописаната сграда и на избено помещение в избения етаж.
Касационната жалба е подадена от С. Ж. Б., С. Х. Б. и Ж. С. Б. чрез адв. К.. Поддържат се съображения за неправилност поради нарушения на закона. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани три правни въпроса, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ допустимо ли е при наличие на административна процедура по попълване на кадастралната карта относно приземен етаж с 5 бр. самостоятелни обекти, ищецът да сезира съда с друго искане, а именно за заснемане на този етаж като един обект; 2/ може ли да се повдига спор за материално право, което пред административния орган е с един предмет – че в приземния етаж съществуват пет обекта, а пред съда е с друг предмет – че има един самостоятелен обект; 3/ законосъобразно ли е при наличие на безспорни доказателства и съвпадащи твърдения на страните, че в приземния етаж съществуват два гаража, тези гаражи да не бъдат заснети като самостоятелни обекти.
Ответниците Д. Ж. Б. и Е. Д. Б. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да уважи предявеният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР относно третия жилищен етаж и първия етаж съдът е установил, че наследодателят Ж. Д. Б. е бил собственик на поземления имот – парцел VІІІ-906 в кв. 52 па плана на А. и е отстъпил безвъзмездно на синовете си Д. и С. по реда на чл. 56 , ал.2 З./отм./ правото да построят: Д. 1/2 ид.ч. от приземния етаж и целия втори етаж от жилищната сграда, а С. 1/2 ид.ч. от приземния етаж и целия трети етаж от сградата. Първият жилищен етаж е собственост на главно встъпилото лице Ж. С. Б.. Правото на строеж е реализирано по време на брака на Д. Б. с Е. Б. и построените обекти представляват съпружеска имуществена общност. Сградата е застроена на 126 кв.м. и е на четири етажа. При нанасянето й в кадастралната карта тя е записана като собствена на наследодателя Ж. Б., без да са отразени самостоятелните обекти и техните собственици. Подаденото от Д. Б. искане за изменение на кадастралната карта и регистри не е уважено поради изразено несъгласие от С. Б.. Въз основа на това съдът е счел, че е налице правен интерес от водене на делото. Безспорно е между страните, че Ж. С. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и първия жилищен етаж от сградата, Д. и Е. Б. са собственици на 1/3 ид.ч. от мястото и втория етаж от сградата, а С. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от мястото и третия етаж от къщата. По отношение на приземния етаж – ищците Д. и Е. Б. притежават 1/2 от него, а С. Б. останалата 1/2 ид.ч.. Този етаж, според приетата експертиза, се състои от 2 гаража и три складови помещения, а в подземния етаж са разположени две изби с коридор и стълбищна клетка. При тези констатации съдът е приел, че следва да се уважи искането за отстраняване непълнотата на кадастралната карта и регистри чрез отразяване, че Д. и Е. Б. са собственици на третия жилищен етаж и на Ѕ ид.ч. от приземния етаж, последният състоящ се от горепосочените пет обекта. По насрещния иск на С. Б. за установяване, че е собственик по давност на един гараж в приземния етаж и на едно складово помещение в същия етаж и нанасянето му като такъв в кадастралната карта съдът е приел, че не е доказано соченото придобивно основание. Същото е прието и спрямо претенцията на главновстъпилото лице Ж. Б. за собственост по давност на складово помещение № 5 в приземния етаж. Установено е, че С. и Д. Б. са ползвали по един гараж и по едно складово помещение в приземния етаж, а третото складово помещение е ползвано общо за котелно и за складиране на дърва, т.е. между страните е било установено разпределение на ползването на съсобствените вещи и упражняваната фактическа власт е на основание съсобствеността, а не е владение за себе си с отблъскване владението на другия съсобственик. Не е установено и Ж. Б. да е установил самостоятелно владение върху средното складово помещение.
Претенциите на С. Б. за собственост по давност на едното избено помещение в подземния етаж и на главно встъпилия Ж. Б. за собственост по давност на другото избено помещение, съдът е намерил също за неоснователни, доколкото избените помещения не са самостоятелни обекти на собственост, а и не е доказано, че са демонстрирали установяване на владение предвид данните, че до 2008г. Д. е ползвал едната изба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият и вторият от поставените правни въпроси се припокриват и касаят най-общо връзката между административното производство по отстраняване грешки в кадастралната карта и регистри и съдебното такова при спор за материално право. Въпросите не са определящи за изхода на спора, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, предвид разрешението в Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, че допустимостта на иска по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл.54, ал.2 ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по чл.53, ал.1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
Третият въпрос е: законосъобразно ли е при безспорни доказателства и съвпадащи твърдения на страните, че в приземния етаж съществуват два гаража, тези гаражи да не бъдат заснети като самостоятелни обекти. Въпросът също не е решаващ за изхода на спора, а поставянето му показва неразбиране волята на съда. В случая съдът е приел, че в приземния етаж съществуват два гаража като самостоятелни обекти, но е счел, че те са съсобствени между притежателите на отделните жилищни етажи, а не са индивидуална собственост. Именно затова е постановил нанасянето им в кадастралната карта като обекти, които са съсобствени.
След като не са установени предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, то касационно обжалване не може да бъде допуснато. Ответниците по жалбата не са направили разноски пред касационната инстанция и такива не им се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 18.03.2016г. по гр.д. № 3264/2015г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната от С. Ж. Б., С. Х. Б. и Ж. С. Б. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: