О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
ГР. София, 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4777/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Д. и А. Д., чрез особен представител адв. З. З. от [населено място], срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1446/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Т. З. / починал и заместен от наследници, съгл. определение от 5.04.18 г./ срещу касаторите иск по чл.19, ал.3 ЗЗД – обявен е за окончателен сключеният между страните на 3.02.11 г. предварителен договор за продажба на описания в договора и в решението недвижим имот за сумата от 6 500 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, по следните два правни въпроса от предмета на спора: 1. Следва ли съдът да изключи от доказателствата по делото представения в копие предварителен договор, след направено искане от другата страна за представянето му в оригинал и съответно – непредставянето на оригинала или на заверен препис от него? Въпросът е свързан с приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК, касаеща изключването от доказателствения материал по делото на представени от страната писмени доказателства, както и с приложението на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК във връзка със задължението на съда да постанови своето решение върху установените по делото обстоятелства на база приетите доказателства. 2. Може ли справка – удостоверение от нотариус да удостовери действителността на документа, при липсата на оригинал?
Намира, че първият от въпросите е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а по втория няма формирана съдебна практика, което обосновава значимостта му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че съществуването на предварителния договор от 3.02.11 г. не е спорно между страните и се установява от представеното негово копие. Оригиналът не може да бъде представен, тъй като самият договор е унищожен не по вина на ищеца/при възникнал пожар, съгл. приложеното удостоверение/. Договорът е с нотариална заверка на подписите и нотариусът, направил заверката, пази съдържанието на договора в архива си, съгл. представената справка. В първоинстанционното и въззивното решение е посочен предметът на предварителния договор – обещана продажба на описания недвижим имот, и след изследване на предпоставките за обявяване на договора за окончателен / настъпила изискуемост на задължението за прехвърляне на имота и проверка за правото на собственост на продавачите/, предварителният договор е обявен за окончателен по предявения иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД.
Първият от въпросите не съответства на данните по делото и на изводите на въззивния съд. Оригиналът на предварителният договор наистина не е представен от ищеца след направено искане от ответниците по чл.183 ГПК, но с твърдения и доказателства за унищожаването му не по вина на ищеца. Тогава, по арг. от чл.165, ал.1 ГПК за установяване на съществуването и съдържанието на документа са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. / р. по гр.д. №628/09 г. на второ т.о. на ВКС/. В случая е разпитан свидетел и е представено удостоверение от нотариуса, заверил подписите на страните по договора, в което е възпроизведено запазеното в архива на нотариуса съдържание на предварителния договор. Първият от въпросите не съответства на тези данни по делото и на формираните въз основа на тях изводи на въззивния съд за съществуването и съдържанието на предварителния договор. Затова не представлява общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Във връзка с втория от въпросите в практиката на ВКС е прието, че с обвързваща доказателствена сила се ползват само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 569 ГПК (чл. 465 ГПК отм.). Тези факти могат да бъдат различни с оглед предмета на удостоверяването. Така при извършване на нотариален акт за правна сделка това са датата и мястото на съставяне на нотариалния акт; обстоятелството, че страните са се явили, изявленията им и други действия, извършени пред и от нотариуса, в т. ч. прочитане на акта, одобряване, подписване и пр. С обвързваща доказателствена сила се ползва и извършеното от нотариуса удостоверяване на дата, подпис, съдържание на документ, верността на преписи, връчване на нотариални покани или други книжа, явяване или неявяване на лица за извършване на действия пред нотариуса / р. по гр.д. №1395/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В случая удостовереното в справката на извършилия нотариалната заверка на подписите на страните върху предварителния договор нотариус относно съдържанието на договора, съответства на представеното копие от договора с печат на същия нотариус за нотариална заверка на подписите на сключилите договора страни. Или вторият от поставените въпроси е застъпен в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства – затова не са налице допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение. Конституираните по делото наследници на ищеца, които не са направили отказ от наследството му по определения за това ред – чл.52 ЗН, следва да бъдат осъдени да заплатят възнаграждение за особения представител на касаторите – ответници по иска А. и А. Д., в размер на 600 лв.- ТР №6/13 г. ОСГТК, т.6. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1446/17 г. от 21.07.17 г.
ОСЪЖДА О. И. З., В. К. М., Е. К. В. и Е. Д. С., като наследници на ищеца Т. И. З., да заплатят на адв. З. З. от Пловдив – особен представител на касаторите – ответници по иска, възнаграждение от 600 /шестстотин/ лв. за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: