3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 19.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело №380/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Д. – пълномощник на В. Т. Ж., Г. Ц. П., Р. Д. П. и Т. Д. П. против определение № 138/13.05.2011 год.по гр.д.№ 494/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение, като процесуално недопустима. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение, като се твърди, че съдът по недопустим начин е смесил действието и приложението на законите, действащи при образуване на делото и към настоящия момент.
Ответникът [фирма] [населено място] чрез адв.Т. в писмения отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да остане в сила. Въпреки правния си интерес от този резултат, изразява принципното си становище, че при преценка допустимостта на касационното обжалване следва да намери приложение новата процесуална норма на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК 2007г.
Третите лица помагачи на страната на ответника С. К. Д. и Д. Д. Д. чрез адв.Л. в писмения отговор изразяват становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 14.02.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 27.08.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за ревандикация на процесния имот – 468кв.м. от имот №1373 по ПНИ на с.о. “П.” [населено място],целият с площ от 600 кв.м.- е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх.№4136/05.10.2007г. на [община] , данъчната оценка на целия имот №1373 по ПНИ на с.о. “П.” [населено място] е 9424,80лв. /л.28 от първоинстанционното производство/. В случая цената на предявения иск определена от съда е 1838,07 лв., както са посочили и ищците в молбата си до районния съд на лист 25 от делто на първоинстанционния съд. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 138/13.05.2011 год., постановено по гр.д.№ 494/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: