О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 892 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от синдика Ц. Банков, чрез юрисконсулт П. М., против въззивното решение № 902 от 19 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 12144 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение без номер от 20 април 2010 г. по гр.д. № 34463 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. и е отменено уволнението на Ц. М. Н., извършено със заповед № 1184 от 7 май 2009 г. и Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съгласно съдебната практика моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва съкращаването на щата, а от представеното щатно разписание от 25 март 2009 г. е видно, че се предвижда извършване на съкращение на длъжността „инспектор качество суровини и металургична продукция” с 44 щатни бройки; налице е и предварително решение за това съкращение и е извършен подбор между всички работници, заемащи длъжността, при който на ищцата е дадена оценка „задоволителен” за професионален опит и „задоволително” за качество на изпълняваната работа; съдът е игнорирал част от представените по делото доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, когато заповедта за уволнение е издадена 45 дни след влизане на предвиждащото съкращение щатно разписание в сила и 22 дни след провеждането на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като съдебната практика приема, че за законосъобразността на уволнението е необходимо съкращаването в щата да е налице към момента на уволнението – фактическото премахване на съответната трудова функция с влизането в сила на щатното разписание и уволнението да съвпадат или пък уволнението да следва съкращението в щата. Представят се две решения на ВС.
Ответницата Ц. М. Н. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния си представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че в представеното длъжностно разписание от 25 март 2009 г. са посочени 10 бройки за длъжността на ищцата, а в протокол на комисия от 15 април 2009 г. се посочва друга численост на длъжността – по щат 52 бройки, а фактически назначени 96; от представените доказателства не може да се установи нито колко са били работещите на заеманата от ищцата длъжност по старото щатно разписание, нито колко са намалени, кога и с кое щатно разписание; не се представят доказателства и по чие решение се извършва промяната и с какъв щат продължава дейността; уволнението е незаконосъобразно, защото не е установено реално съкращаване на щата и намаляване на бройките на длъжността.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя само един проблем, който не е бил обуславящ за крайното разрешение на спора. Преди всичко въззивният съд е заключил, че не са представени съответните доказателства, установяващи реалното съкращаване в щата, нито по чие решение се извършва твърдяната промяна. След като е прието, че не е доказано колко са били работещите на заеманата от ищцата длъжност по предишно щатно разписание, нито колко са намалени и по силата на кое щатно разписание, то обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд касае процесуалноправния проблем за преценката на доказателствата, извършена от въззивния съд, още повече, че въззивният съд е приел основателност на две от претенциите за разлика от възприетото от първоинстанционния съд. Касаторът обаче е избрал да посочи само правния проблем за момента, към който следва да се преценява законността на уволнението – фактическото премахване на съответната трудова функция. След като въззивният съд е приел, че преди всичко не е доказано реално съкращаване в щата и оттам – незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение, сторено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то е без значение моментът, към който това реално фактическо премахване на съответната трудова функция следва да се преценява, а и въззивният съд изобщо не е дал разрешение по поставения правен проблем, та да е налице общото основание за допускане на касационното обжалване и да се извършва преценка за наличието на противоречиво разрешаване на правния проблем от съдилищата. Ето защо следва да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Ответницата не претендира заплащане на разноски за касационното производство по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 902 от 19 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 12144 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: