О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
С. 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4540 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Н. Г. Т. от [населено място] против определение № 273 от 18.05.2018г. по ч.гр.д.№ 217/2018г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 67 от 19.02.2018г. по гр.д.№ 110/2017г. на ОС Шумен, постановено на основание чл.77 ГПК, с което е осъден Н. Т. да заплати по сметка на съда сумата от 360лв., представляваща невнесена част от определеното окончателно възнаграждение на вещите лица по допуснатата по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и иска да бъде отменен.Представя изложение, в което се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Компетентен ли е съдът да приема една част и да не приема друга част от твърденията за извършени разходи на вещите лица в предоставените от тях справки-декларации по Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица?, 2.Следва ли съдът при назначаване на съдебни експертизи и вещи лица да следи за направените от тях разходи и да съобразява същите с чл.23 от Наредба № 2/2015г.? и Може ли съдът да приема справки-декларации на вещи лица, които са изготвени по отменен нормативен акт? Позовава се на окончателно решение от 23.11.2015г. по гр.д.№ 9269/2015г. на СГС.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В случая производството по гр.д.№ 110/2017г. на ОС Шумен е било образувано по предявена от Н. Г. Т. искова молба, на основание чл.336 ал.1 ГПК. По допусната по искане на ищеца допълнителна тройна съдебно-психиатрична експертиза,съдът е определил 390лв. депозит за възнаграждение за вещите лица, който е бил заплатен. След представяне от тях на справки-декларации, в съдебно заседание е бил определен окончателен размер на възнаграждение от 750лв. Разликата е покрита със средства от бюджета на съда. На ищеца е предоставен срок за възстановяване на разликата от 360лв. и след като не е изпълнил задължението си, ОС Шумен е постановил осъдително определение за посочената сума, на основание чл.77 ГПК.
След подадена частна жалба, въззивнят съд, със сега обжалваният акт е потвърдил определението на ОС Шумен с мотив, че изчисляването на точният размер на възнаграждението на всяко вещо лице не е от компетентността на съда. Съгласно чл.29 ал.2 и чл.31 ал.2 от Наредба №2/2015г., вещите лица са тези, които описват извършените от тях действия, които се оценяват по съответния ред в приложените справки-декларации, като за декларираните от тях данни носят съответна наказателна отговорност.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. В случая – поставените въпроси, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост,а и по отношение на тях не са налице посочените от касатора две специални основания за допустимост – не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика и доколкото такава е налице, не може да се счете че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Поставените от касатора въпроси не са свързани с решаващите мотиви на съда, защото в тях се съдържат условия, които не отговарят на възприетите от съда факти – в мотивите си съдът не е приемал една част и не е отказвал да приеме друга част от твърденията за извършени разходи на вещите лица в предоставените от тях справки-декларации, както се твърди в първия въпрос, нито е коментирал приемане на справки-декларации, изготвени по отменен нормативен акт. Досежно въпросът дали съдът следва да следи за направените от вещите лица разходи и да съобразява същите с изискванията на чл.23 от Наредба № 2/2015г. /т.е. дали посочените от тях разходи съответстват на сложността и спецификата на поставените задачи; на компетентността и степента на квалификация на вещото лице; времето, необходимо за извършване на експертизата; обема на извършената работа; необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други; както и на други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници/, следва да се посочи, че отговорът е положителен и в случая жалбоподателят не е изложил конкретни данни, въз основа на които да е възможно да бъде изведен извод, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.23 от Наредба №2/2015г. Съдът е определил следващото се възнаграждение след като е изслушал, заедно със страните съответното заключение, запознал се е с него, бил е наясно със сложността и спецификата на задачите, които сам е поставил, преценил е и компетентността и степента на квалификация на вещите лица, които сам е определил и никоя от страните /включително и ищеца/, по време на изслушването, не е оспорила изложените в справките – декларации данни относно времето, през което реално е полаган труд от вещите лица, обема на извършената от тях работа, както и извършените от тях необходими разходи. Решението гр.д.№ 9269/2015г. на СГС., на което се позовава жалбоподателя, не е в противоречие с приетото от въззивния съд и само по себе си не може да обоснове наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, защото е постановено при различна фактическа обстановка от настоящата. Дали съдът ще упражни правото си да определи възнаграждение на вещите лица, различно от посоченото в представените от тях справки –декларации, зависи от конкретната преценка, която се прави във всеки отделен случай, съобразно релевантните за извършването й обстоятелства, примерно посочени в чл.23 от Наредба №2/2015г.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията за допускате на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 273 от 18.05.2018г. по ч.гр.д.№ 217/2018г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.