12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 22.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1092 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4439/27.11.2017г., подадена от Р. А. Ч. срещу решение№427/12.10.2017г., постановено от Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№298/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. А. Ч. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване, че Р. А. Ч. е собственик по наследство от баща си А. М. Ч., реституция по ЗСПЗЗ и давност в периода от 1930г. до 2010г. на поземлен имот №011027 с площ от 6704кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], местността „Ш.“, представляващ УПИ I-11027 по плана на селото и за осъждането на ответника да предаде владението, както и предявеният по реда на чл.109 ЗС от Р. А. Ч. срещу [фирма] иск за премахване на построените в имота постройки – ВУЦ и административна сграда.
В изложението към подадената от Р. А. Ч. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е очевидно неправилно, както и постановено в противоречие с практиката на ВКС, а доколкото се касае до матриалноправен въпрос, свързан с правото на собственост, което е основно право, гарантирано от чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, то решението на спора има значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1.Възстановена ли е собствеността върху процесния имот на наследниците на А. Ч. по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници с решение №386/1993г. върху имот в местността „Реката“ с площ от 1 дка; Ако не е възстановена собствеността и процедурата не е завършена, длъжна ли е била [община] да завърши процедурата преди да се разпореди с имоти, придобити от нея по реда на чл.19 ЗСПЗЗ по-късно по реда на §27, ал.2 ЗСПЗЗ /поддържа противоречие с решение №212 от 06.02.2017г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1493/2016г./;
2.Възстановена ли е собствеността върху процесния имот на наследниците на А. Ч. по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници след изменението на първоначалното решение с решение №368Б/1995г., снабдено със скица №1/1994г., а именно имот в местността „Ш.“ с площ от 7.3 дка, след като решението не е обжалвано и е влязло в сила /поддържа противоречие с решение №403/29.10.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№129/2010г. с оглед възможността имотът да бъде индивидуализиран чрез експертиза, ако не е възможно да бъде индивидуализиран по графични и геодезични параметри, както и противоречие с решение №431/2011г. по гр.д.№5/2011г. на Първо ГО на ВКС/;
3.Допустим ли е възприетият от съда правен извод, че след като липсва одобрена кадастрална карта и регистри за [населено място], то данни от междинни КВС се счита за верни до доказване на противното;
4.Възстановяването по чл.18ж ППЗСПЗЗ изключва ли възстановяване на същия имот по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ по план за земеразделяне и по-конкретно в други, различни граници от възстановими съществуващи стари реални граници; допустимо ли е съгласно закона решения за възстановяване на собствеността по чл.18ж ППЗСПЗЗ да бъдат снабдявани със скици, представляващи извадка от план за земеразделяне, а не от одобрена карта за съществуващи стари реални граници; допустимо ли е веднъж възстановяването на земята да се извършва по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, но със скица по план за земеразделяне, а по-късно да се прави възстановяване на собствеността при влязло в сила предходно решение, но по карта на землището на съществуващи, възстановими стари реални граници и то в процедура по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ за отстраняване на допуснати грешки;
5.Налице ли е установено право на собственост и приравнено на констативен нотариален акт решение на ПК за възстановяване на собствеността от 1995г., ако в скицата към решението не е посочено, че е извадка от план за земеразделяне, вместо от карта на съществуващи възстановими реални граници;
6.При влязло в сила решение за възстановяване на собствеността върху земята по чл.18ж ППЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници допустимо ли е при поправка на сгрешена скица имотът да бъде променен като номер и намален в пъти като площ, защото стопанисващата имота община се е разпоредила като е учредила право на строеж на трето лице;
7.Допустимо ли е съгласно закона земя, за която е подадено заявление за възстановяване на собствеността, издадено е последващо и влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, издадена е скица, макар погрешна или по погрешна процедура, да бъде включена в земите, предоставяни на общините за стопанисване по реда на чл.19 ЗСПЗЗ след като процедурата по възстановяване на земята не е приключила и това дори е установено със съдебно решение;
8.Допустимо ли е при наличие на искане от страна на собственика на земя за поправка на допусната грешка и при изготвен проект на скица с отстранена грешка по реда на чл.19 във вр. с §27, ал.2 ЗСПЗЗ, да бъде отказано издаване на коригирано решение, защото за имота общината вече е учредила право на строеж на трето лице при незавършена процедура по възстановяване на земята и при липса на одобрена кадастрална карта на стари реални граници;
9.Станала ли е [община] собственик на процесния имот с №011027 в местността „Ш.“ с площ от 6.7 дка, по кой ред и към кой момент; Изтекъл ли е 10 годишен срок единствено от влизане в сила на плана за земеразделяне , но липсва и до момента одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за съответното землище;
10.Как се установява идентичност между два поземлени имота; Допустимо ли е при процедура по чл.18ж ППЗСПЗЗ да се прилага за установяване на идентичност между имоти критерия „местност“, който е валиден при процедура по чл.27 ППЗСПЗЗ за възстановяване в нови граници по план за земеразделяне; Допустимо ли е съдът да счете, че ищецът не е собственик като се базира единствено на наименованието на местности без да отчете, че вещите лица са посочили, че планът замеразделяне на това землище не отговаря на изискванията за възстановяване на имоти в стари реални граници; Допустимо ли е критерият местност да се използва след като общината чрез кмета също не е заявила имот в местност като процесната – Ш. /поддържа противоречие с ТР №1/1997г. по гр.д.№1/1997г. на ОСГК на ВКС;
11.Следва ли изчезването на имота, възстановен през 1995г. с влязло в сила решение и със скица от 1994г. от преработена КВС на землището на 2013г. да се счете като факт, доказващ твърдението на ищеца, че в скицата му от 1994г. има техническа грешка, защото имотът му попада на друго място; Следва ли възстановяването с решение през 2013г. точно на мястото /но м намалена площ точно с размера на имота, владян от ответника/ да се счита за факт, доказващ че наследниците на Ч. са собственици на процесния имот поради съвпадение на местоположението му с твърдяното от тях през всичките години след 2010г., когато владението им е отнето;
12.Достатъчно ли е в едно решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници да се посочи кое предходно решение изменя или следва изрично да се сочи коя точка от предходното решение изменя; Достатъчно ли е, за да се направи правен извод за установена собственост, ако в последващото решение се възстановяват /включително е издадена скица/ земи, които липсват в първоначално издадено решение за признаване на право на собственост, респективно изчезват земи, които са посочени в това първо по ред решение, което не е снабдено със скица;
13.Представляват ли исканията за отстраняване на фактически грешки искания за преразглеждане на възстановените в собственост земи; Допустимо ли е имот, който е възстановен с решение, снабдено със скица и който се владее от лицето, на което е възстановен до 2010г. в пълната му площ от 7.3 дка да бъде подбенен с имот с друг номер и в пъти по-малка площ през 2013г.;
14.В кой момент общината може свободно да се разпорежда с имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ; От кога тече петгодишния срок, в който земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствена проверка; След като имотите са идентифицирани в стари реални граници едва през 2013г., то възможно ли е срокът за разпореждане с имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ да е изтекъл преди да са приключили процедурите по възстановяване на земеделската земя в землището на [населено място];
15.Допустимо ли е преди да има одобрена карта на възстановими съществуващи стари реални граници имоти да бъдат предоставени на общината за стопанисване по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ;
16.Предоставен ли е процесният имот за стопанисване от [община] по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, попадал ли е изобщо в обхвата на допустимите за предоставяне та общината за стопанисване имоти по чл.19 ЗСПЗЗ процесният имот, след като не е била завършена процедурата по възстановяване на заявени земеделски земи, респективно този имот не е представлявал „земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците“;
17.Ако с влязло в сила решение по административно дело е признато, че са налице две положителни решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в съществуващи стари реални граници, възможно ли е съдът да приеме, че не е налице положително решение за възстановяване на собствеността върху имот по реда на чл.18ж ЗСПЗЗ; При положение, че наследниците на Ч. нямат решение с постановен отказ, а вещите лица сочат, че не им е възстановен заявеният имот от2.5 дка, допустимо ли е съдът да приеме, че липсва положително решение за възстановяване на собствеността на наследниците на Ч.;
18.Ако не е приключила процедура по възстановяване на заявени за възстановяване в стари реални граници имоти и при направени искания за поправка на допусната фактическа грешка, следва ли общината да информира собственика, че претендираната от него земя е включена в земите, предоставени за стопанисване на общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ и да завърши процедура като установи реалните граници; Процедурата по §27, ал.2 ЗСПЗЗ може ли да бъде преустановена след издадена скица-проект поради това, че общината се е разпоредила с имота като е учредила право на строеж на трето лице;
19.Придобит ли е процесният имот по давност от наследниците на Ч. при положение, че :1/февруари 1995г. с решение, влязло в сила, е възстановен имот в местността „Ш.“ с площ от 7.3 дка и е издадена скица, макар и грешно, 2/наследниците на Ч. са владели и ползвали имота за свои цели до 2010г., 3/имотът не може да бъде включен в земите, предоставени по чл.19 ЗСПЗЗ защото има подадено заявление от собственици, т.е. общината не може да придобие в собственост такъв имот; Следва ли да се поставя въпросът за мораториум върху давността след като имотът не е можел да стане общински защото не е бил заявен за възстановяване като общински от кмета, имало е подадено за него заявление от наследниците на Ч. и не е подлежал на предоставяне за стопанисване на общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ /поддържа противоречие с решение №21 на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1327/2009г. и решение №203/18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на ВКС/;
20.Следва ли съдът да установи правната същност на непълен данъчен регистър от 1929г., за да се позове на него при вземане на решение относно площта на имота, който имат право да получат наследниците на Ч.;
21.При липса на емлячни регистри за дадено землище, удостоверена с писмен документ, има ли право съдът да ограничава броя на свидетелите, които иска ищецът, върху който е тежестта за пълно и главно доказване на правото на собственост върху процесния имот и то при положение, че изрично е направено уточнение, че свидетелите ще свидетелстват за имота, но в различни времеви периоди;
22.Допустимо ли е да бъдат отказани доказателства поради настъпила преклузия, когато тяхното представяне е поискано във връзка с разпит на свидетели на ответника, с който разпит се установяват нови, но неверни факти от значение за делото;
23.Допустимо ли е да бъде отказано искане за даване на обяснение от ищеца във връзка с неверни факти, установени от свидетели на ответника и във връзка с възможността след дадени обяснения от страна на ищеца да бъде направена очна ставка между свидетелите с неверни показания и страната;
24.Допустимо ли е да бъде отказано изискването на документи от трето лице с аргумент, че документът е цитиран в друг документ, който се намира по делото, но без да е възпроизведен като съдържание в този друг документ /поддържа противоречие с решение №58/12.05.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№7025/2013г./.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] чрез процесуалния си представител адв.А. Т., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Р. А. Ч. е предявил срещу [фирма] иск за признаване правото му на собственост и предаване по реда на чл.108 ЗС владението върху процесния недвижим имот и иск за премахване по реда на чл.109 ЗС на построените в имота постройки – ВЕЦ и административна сграда, с твърдението, че като наследник на А. М. Ч. е собственик на имота по наследство, реституция по ЗСПЗЗ и давност.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.
Прието е, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от районния съд, който правилно е квалифицирал претенциите и е дал възможност на двете страни да ангажират доказателства, направил е доклад по делото, допълван в хода на делото и съдържащ се в протоколните определения от 07.07.2016г. и 27.12.2016г., по които страните не са направили възражения, като е мотивирал всички определения за уважаване или отхвърляне на направените доказателствени искания. С оглед на това е прието, че на страните е осигурена пълна възможност за защита и няма данни за ограничаване процесуалните права на ищеца и за създаване на пречки от страна на съда за представяне на доказателства за твърдяните факти и за изразяване на становище или доводи след свидетелските показания, допуснати по искане на ответната страна. Изложени са съображения, че обстоятелството, че съдът не е уважил направени от страната доказателствени искания за неотносими към предмета на делото факти или поради настъпила процесуална преклузия, не следва да се тълкува като нарушаване на принципа на разнопоставеност на страните, а липсват и основания за изразено от съда пристрастие.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на данните по делото, както и на задължителната практика на ВКС /т.2 и т.3 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, според която въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства само при наличие на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, т.е. при отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, като е длъжен да събере доказателства, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд – нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и с даване на възможност за ангажиране на относими към спора доказателства не са установени. Още повече, че съдът не е отрекъл твърденията на касатора за допуснати в хода на производството по възстановяване на собствеността и в производството по учредяване право на строеж на ответното дружество грешки и нарушения, но при липсата на влязло в сила решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху процесния имот в реални граници, сочените доказателства са приети за неотносими. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроси 22, 23 и 24, поставени от касатора в изложението към касационната жалба.
Въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, тежестта на доказване се свежда до главно и пълно доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че ответникът държи или владее вещта и тази фактическа власт се осъществява от него без правно основание, като на първо място следва да докаже по някой от законно установените способи активната си легитимация и само ако наличието и на трите предпоставки се докаже, ревандикационният иск може да бъде уважен.
Взето е предвид обстоятелството, че ищецът основава активната си легитимация на твърдението, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на неговия баща А. Ч. или на ищеца, като е прието, че в случая не се установява наследодателят А. Ч. и неговият брат М. Ч. са декларирали и притежавали имот в м.“Ш.“ или „Д. река“ или „Р.“ с площ от 6.704 дка или 7.301 дка преди образуването на ТКЗС. Споделени са фактическите констатации на първоинстанционния съд, че такъв имот липсва в декларацията на А. Ч. от 1929г., както и че наследодателят е декларирал вероятно през 1929г. или 1934г. земеделски имоти с обща площ от 27.7 дка, сред които имот с площ от 2.5 дка в м.“Д. р.“, но не и имот с подобна площ на претендирания. Въз основа на така установените факти е прието, че не се установява придобиване правото на собственост върху процесния имот по наследство.
По отношение на твърдението за придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот като възстановен по реда на ЗСПЗЗ, въззивният съд е взел предвид, че при подаване на заявлението за възстановяване правото на собственост по реда на този закон ищецът е декларирал притежание на придобити по наследство земеделски имоти в размер на 24.6 дка и е подал заявление за тяхното възстановяване, вкл. и имот с площ от 1 дка в м.“Д. р.“, но в удостоверението не са посочени имоти в местностите „Р.“, „П.“ и „Ш.“, както и че имот с площ от 7.3 дка в тези местности не е бил деклариран.
За неоснователно е прието оплакването, че ПК неоснователно е отказала възстановяване на притежавани от ищеца земеделски земи поради промяна в наименованието на местностите. Изложени са съображения, че за доказване на своята активна материалноправна легитимация ищецът е следвало да представи като доказателство влязло в сила позитивно решение за възстановяване правото на собственост върху претендирания имот, индивидуализиран с №11027 в кв.11 на м.“Ш.“ по плана на [населено място], докато признатото право на възстановяване по реда на чл.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ с решение №386/18.02.1993г. и №352/12.02.1993г. на ПК-Д. на М. Ч. на два имота с площ по един декар в м.“Р.“ не е последвано от окончателно възстановяване на собствеността и към момента процедурата не е приключила.
Взето е предвид, че по молба на ищеца и неговия брат М. Ч. е извършено ново заснемане и промяна на КВС, с което е изменено решение №386Б/22.05.1995г. в т.30 и на наследниците на А. Ч. е възстановена нива с площ 0.581 дка в м.“Ш.“, представляваща имот №011041, но за недоказано е прието твърдението, че този имот е в непосредствена близост, граничещ с процесния имот №011027, който представлява именно претендирания като собствен от наследниците на А. Ч. имот. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че възстановения с решение на ПК имот отстои на около 480 метра на юг от процесния и не съвпада нито пълно, нито частично с него, още повече, че решението, с което е реституиран имот №011041 е обжалвано от ищеца Р. А. Ч. по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ досежно размера на възстановената площ и с влязло в законна сила съдебно решение жалбата не е уважена.
Прието е, че съществуващото частично съвпадение на имот с проектен №011029 с процесния имот №011027 не влияе на извода, че ищецът не доказва правото си на собственост по наследство и реституция, тъй като са касае за проектна скица, която не е възпроизведена в плана на [населено място], в каквато насока са и уточненията на вещото лице, направени в съдебно заседание, още повече, че след като кадастрална карта и кадастрални регистри за [населено място] няма, то до одобряването им данните по КВС са верни.
За недоказано е прието и оплакването, че отказът за реституция е поради промяна в наименованията на местностите, вкл. с оглед данните в представеното по делото удостоверение №39/20.01.1992г. на кметство [населено място] за притежаваните земеделски земи от А. Ч. съгласно данъчните регистри, според които само един имот е деклариран в м.“Д. р.“ с площ от 2.5 дка и нито наследодателя, нито неговите синове са декларирали, че притежават имоти в местностите „Р.“, „П.“ и „Ш.“ с площ от 7.3 дка, нито са заявявали възстановяването им.
По отношение на довода за допусната фактическа грешка в решение №386Б/22.05.1995г., с който е възстановено правото на собственост върху имот №011021 с площ от 7.3 дка в м.“Ш.“, който имот обаче не съществува при изменение на КВС, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че идентично твърдение ищецът Р. А. Ч. е правил и в производството по обжалване на решение №386Б/22.05.1995г., поддържайки, че вярното местонахождение на имота е там, където сега се намира имот №011027, но производството е приключило с влязло в законна сила решение №45 от 29.06.2015г. по адм.д.№50/2015г. на АС-Кърджали, с което е оставено в сила решение №12/15.01.2015г. по адм.д.№291/2014г. на Д., с което е отхвърлена жалбата на Р. Ч. за изменение на решение №Ц-69/27.08.2013г. на ОСЗ-Д.. С оглед на това е прието, че собствеността върху претендирания имот чрез предвидената в ЗСПЗЗ специална процедура не е възстановена, а оттам и че ищецът Р. А. Ч. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на това заявено с исковата молба основание.
За неоснователно е прието и твърдението за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност. Изложени са съображения, че за установяване фактическия състав на това оригинерно придобивно основание ищецът е следвало да докаже по несъмнен начин, че наследодателят му А. Ч. или самият ищец са владели претендирания имот в установените му граници, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години или да е изтекла кратката придобивна давност от пет години. Прието е обаче, че от събраните по делото доказателства не е установено имотът да е бил владян явно, несъмнено, непрекъснато и с манифестиране на намерение за своене, тъй като не е установено ищецът да е извършвал действия, от които може да се направи извод, че е своил имота за себе си. Изложени са съображения, че в тази насока е необходимо владелецът да си служи с вещта като осъществява физическо присъствие в недвижимия имот, посещава го и извършва явни действия по стопанисването му, при които собственикът да може да узнае, че друго лице владее неговия имот и да има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
В случая въз основа на свидетелските показания е прието, че не се установява след 2000г. от страна на ищеца или наследниците на А. Ч. да е упражнявана фактическа власт върху имота, тъй като имотът е бил предоставен за ползване на С. Д., който произвеждал в имота въглища и плащал наем на Д., а след 2000г. никой не е ползвал имота.
За периода от 1960г. до 1975г. съдът е приел, че доколкото имотът е имал характер на земеделска земя, следва да намери приложение разпоредбата на §1, ал.2 ПЗР на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, съгласно която изтеклата придобивна давност до влизане на закона в сила /21.11.1997г./ не се зачита, т.е. за да придобие правото на собственост по давност ищецът е следвало да осъществява владение до 21.11.2007г., което обаче по делото не се установява.
Изложени са също така и съображения, че след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земята останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост и по отношение на такива имоти правото на собственост не може да бъде придобито по давност, както с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, така и с оглед §1 ЗИДЗС, обн.ДВ.бр.46/2006г., впоследствие изменен, с която е предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече.
Прието е също така, че доколкото според заключението на СТЕ проектът за плана за земеразделяне на Ц. е обнародван в ДВ.бр.49 от 17.06.1994г., то след изтичане на 10 годишния срок по чл.19, ал.10 ЗСПЗЗ към 17.06.2004г. се е осъществил придобивният способ на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и земите са станали общинска собственост, а оттам и не е съществувала законна пречка да бъдат продадени на ответното дружество.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС по приложението на чл.79 ЗС, както и на практиката по въпросите, свързани с реда и начина на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, момента, от който може да се приеме, че това право е възстановено и определянето на обема от права върху възстановения имот, както и за начина на доказване на такива права при спор за собственост с лице, противопоставящо придобиване на права след влизане на ЗСПЗЗ в сила.
В съответствие с трайно установената съдебна практика, вкл. и практиката на тричленните състави на ВС и ВКС, съдът е приел, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.108 ЗС предявилото иска лице следва по категоричен начин да установи посредством пряко главно доказване, че е придобило и притежава правото на собственост върху процесния имот въз основа на предвиден в закона способ – решение №59/30.05.2013г. по гр.д.№673/2012г. на ІІ ГО на ВКС. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел също така, че лице, което е заявило за възстановяване земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ може да се легитимира като собственик само с влязло в сила решение на ПК /ОСЗ/, в което имотът е надлежно индивидуализиран, вкл. чрез приложената към решението скица, с оглед местоположението и границите му по план за земеразделяне, КВС или кадастрален план – решение №228/07.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№546/2010г. и посочените в него решения на ВС и ВКС; решение №26/13.02.2012г. по гр.д.№706/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №30/27.06.2017г. по гр.д.№3352/2016г., Второ ГО на ВКС/. В случая е установено, че имот 011021 се намира в другия край на местността, за имот 011041 по делото не съществува спор, а липсват доказателства за възстановяване правото на собственост с влязло в сила решение на ПК /ОСЗ/ за имот 011027.
Обстоятелството дали и кога общината е актувала един имот на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е ирелевантно по отношение правата на предявилото иска лице, ако същото не разполага с влязло в сила решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост именно върху процесния имот. Дори при изработването на плана за земеразделяне, КВС и др. да е била допусната грешка и същият да не отговаря на изискванията за такъв план, това само по себе си не би могло да обоснове активната легитимация на предявилото иска лице, както е приел и въззивният съд. Общият съд не разполага с правомощието, осъществявайки косвен съдебен контрол на решението на ПК /ОСЗ/ да променя местоположението и площта на имота. С подобно правомощие разполага административният съд при подадена жалба срещу постановеното по реда на ЗСПЗЗ решение. Допуснатите при възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ пропуски, грешки и несъответствия с действително притежаваните права не могат да бъдат отстранявани в общия исков процес по предявен по реда на чл.108 ЗС иск. Гражданският съд може да упражни косвен съдебен контрол върху актовете по възстановяване на собствеността само в ограничени хипотези ако страната по ревандикационния спор, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността /решение №407/13.07.2010г. по гр.д.№289/2009г. на І ГО на ВКС; решение №195/10.11.2016г. по гр.д.№2396/2016г., Първо ГО на ВКС/. Подобен контрол обаче общият граждански съд може да упражни само при успешно проведено производство по възстановяване на собствеността, каквато хипотеза в случая не е налице.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени от касатора въпроси, които касаят правилата за придобиване на права от общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, както и допуснатите пропуски, грешки и несъответствия в административното производство по възстановяване на собствеността.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №427/12.10.2017г., постановено от Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№298/2017г. по подадената от Р. А. Ч. касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: