1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 23.10. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2131/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Г. У. е обжалвала въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 29 от 20.03.2019г. по гр.д.№ 423/2018г.
Ответниците Н. С. Ж. и В. С. Ж. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС .
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правният въпрос за задължението на съда да следи служебно за призоваването на страните, да им осигури възможност да участват по делото и представителство при условията на ГПК не е обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като не засяга правата на касаторката. За нея липсва правен интерес да се позовава на нарушение на правото на участие на друга страна по делото : Т. Г. К. за която се твърди, че не е била редовно призована е ответник по обективно съединен иск за прогласяване нищожност и унищожаемост на договор за продажба, по който първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните и да формира собствени правни изводи се обосновава с необсъдено на възражение за давност по евентуалния иск за унищожаемост на договора , по който касаторката не е страна и по който въззивният съд не се е произнасял. Изрично в мотивите на решението е посочено, че в първоинстанционното производство са предявени седем обективно и субективно съединени иска от ищците Н. С. Ж. и В. С. Ж. против различни ответници, като въззивницата П. Г. У. е страна – ответник само по иска с правно основание чл. 108 ЗС и поради това въззивният съд се е произнесъл само по доводите, които се отнасят до основателността на този иск. Ето защо доводите в изложението за допускане на касационното обжалване във връзка с приложението на чл. 29 ЗЗД, във връзка с които се отнася правният въпрос по приложението на чл. 235 ал.2 и чл. 269 ГПК, не са относими към мотивите на обжалваното решение и не обуславят общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел по жалбата на П. Г. У. срещу решението по иска с правно основание чл.108 ЗС, по който тя е ответник, че договорът, с който й е продаден имота, сключен с нот.акт 105/2014г. не е породил вещно правно действие, тъй като правата на продавачите са отпаднали с обратна сила с влизане в сила на решението за унищожаване на договора, сключен с нот.акт № 158/2010г. Оттук съдът е приел, че тя не владее имота на правно основание и следва да предаде владението му на действителните собственици – ищци по ревандикационния иск Н. С. Ж. и В. С. Ж.. В изложението за допускане на касационното обжалване не се поставя въпрос, изведен от тези решаващи изводи на въззивния съд, а се повтарят доводите, направени и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, които засягат уважаването на другите облигационни искове, по които П. Г. У. не е ответник, нито трето лице помагач.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 29 от 20.03.2019г. по гр.д.№ 423/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: