3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
С., 23.06. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 3379 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. С., подадена чрез адвокат М. Р. срещу определение № 669 от 21.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1034/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.022014 г. по гр.д. № 2086/2014 г. на Софийски градски съд, с което съдът е прекратил производството по делото пред него и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса включва ли се мораторната лихва в цената на главницата, с оглед извода на съда за цената на иска, като определяща родовата подсъдност на спора на районен съд, съгласно чл.104, т.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. По искането за допускане на касационно обжалване намира следното:
Производството по делото пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба на Х. С. С. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., имуществени вреди в размер на 3000 лв. и мораторна лихва в размер на 1950 лв. за периода 8.06.2013 г. до предявяване на иска. С оглед цената на предявените искове съдът е приложил разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК и по правилата на родовата подсъдност е изпратил делото на Софийски районен съд. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че компетентен да се произнесе по спора е районния съд, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 25 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По въпроса за родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, е налице непротиворечива съдебна практика – искове по граждански и търговски деца с цена на иска над 25 000 лв., са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. При обективно съединяване на исковете за подсъдността е меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. Цената на предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се включва в цената на главния иск. В случая са предявени три обективно съединени иска, всеки с цена на иска под 25 000 лв. Обстоятелството, че сборът на претендираните суми надвишава 25000 лева не води до извода, че се касае за едни иск. Сумата от 25 000 лв. е обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане и 1950 лв. – цената по предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Р. извод на въззивния съд за цената на исковете, като определяща родова подсъдност на спора на районния съд не е в противоречие с установената съдебна практика. Нормата на чл. 104, т. 4 ГПК е ясна и по приложението й е налице установена съдебна практика, което е достатъчно основание да не се допуска обжалваното определение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 669 от 21.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1034/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: