О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 29.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 345/2008 година
Производство по чл.274, ал.2, предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Р в качеството й на законен представител на А. Ж. П., назначена по реда на чл.50, ал.2 ГПК (отм.) срещу разпореждане от 10.06.2008 г. на Софийски градски съд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответната по частната жалба страна “Б” АД не е възразила по основателността й по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА.
В съобразителната част на обжалваното разпореждане, с което е върната подадената чрез адвокат Е от името на А. Ж. П. частна жалба срещу определение от 15.08.2007 г. по гр.д. № 6925/2005 г. на Софийски районен съд, 72 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) е прието, че поради неизпълнените в срок указания за внасяне на дължимата държавна такса, същата е процесуално недопустима и следва да се приложат последиците на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК (отм.).
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Безспорно е, че пропускането да се поправят порочни процесуални действия, каквото е и неизпълнението на задължението за поправяне на нередовна искова молба или жалба срещу неизгоден съдебен акт подчинява страната на неизгодно за нея процесуално положение, което в разглеждания случай се състои в погасяване на правомощието й да пренесе производството по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) пред йиерархически стоящата по-горе инстанция.
В качеството си на юридическо бездействие процесуалното бездействие обаче е само тогава правно релевантно, когато то се изразява в пропуск на страната да извърши възможно или дължимо действие, т.е. неупражняване на процесуално право или неизпълнение на процесуално задължение. Неизвършването на действие, което не е правнорелевантно не може да се окачестви като процесуално бездействие и да послужи като основание за понасяне на съответните процесуални тежести.
Несъмнено е, че носители на задълженията за извършване на процесуалните действия, които по своето предназначение са насочени към учредяване, развиване и завършване на исковия процес с влязло в сила решение по делото са съдът и страните по него, между които единствено възниква процесуално правоотношение. Лицата, които осъществяват процесуално представителство извършват или приемат вместо страната или от нейно име извършените спрямо нея действия на противната страна. Все поради това както законният представител, така и процесуалният пълномощник, отговарящи на изискванията на чл.20 ГПК (отм.) изпълняват процесуалните права и процесуалните задължения на страната и ги обвързват с произтичащите от тях последици.частието им обаче в процеса, без оглед на това дали представителната им власт произтича от закона, от друг акт или от волята на представлявания, не им дава качеството на страна, тъй като действията им се предприемат от чуждо име и поради това за тях не се поражда задължение за внасяне за своя сметка на държавна такса или разноски по делото.
С оглед изложеното относно качеството на процесуалния представител следва да се приеме, че макар и да са овластени да извършват вместо страната съответните процесуални задължения, в случаите, когато те за назначени по реда на чл.50, ал.2 ГПК (отм.), за същите не се поражда процесуално задължение да внасят държавна такса при обжалване на неизгодния съдебен акт за представляваната от тях страна, а нейното неизвестно местожителство от своя страна сочи, че се касае до липса на възможно действие, поради правнорелевантността на което неизпълнението му не следва да бъде санкционирано с предвидените от закона процесуални тежести.
Изложеното позволява да се направи извод, че съдът незаконосъобразно е върнал подадената чрез адвокат Е частна жалба, вместо да я администрира, като в зависимост от изхода на производството отговорността за невнесената държавна се възложи съобразно правилото на чл.78 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на следващите процесуални действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.06.2008 г. по ч.гр.д. № 2798/2007 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на следващите процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: