2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 29.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2853/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. К. и Е. М. К. чрез техния пълномощник адв. Б. М., против решение № 123 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 868/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 234 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 86/2012 г. на Окръжен съд Смолян и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове на заявените от ищците основания.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от М. К. и Е. К. против [фирма] и Г. И. П. в качеството му на [фирма], с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 170 ЗЗД за прогласяване недействителност на договорна ипотека поради липса на тъждество между описаните в договора за ипотека имоти и закупените от ищците, и за признаване за установено по отношение на ответниците, че не е учредена договорна ипотека върху тези имоти, както и искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договора за ипотека поради липса на предмет и съгласие от собственика, както и за установяване, че не е налице ипотека върху тези имоти, т.е. бил е предявен отрицателен установителен иск на две основания – за недействителност на учредената ипотека на основание чл. 170 ЗЗД и за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. Приел е, че в диспозитива на решението си първоинстанционният съд не е посочил на кое основание е уважил предявения иск, което препятства възможността да се прецени дали е налице произнасяне по предявен иск, а оттук – дали постановеният съдебен акт е допустим, дали е правилен и дали е основателен евентуално наваден довод за непререшаемост на спора. В обобщение е заключил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за обезсилване на постановеното решение и за връщане на делото за произнасяне по исковете на заявените от ищците основания.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и съставлява ли основание за обезсилване на постановеното решение. Този въпрос е от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 868/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 672 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: