О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 31 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7635 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. О. Т. от [населено място], чрез процесуални представители адв.Я. В. и адв.В. В., срещу решение от 19.07.2013г., постановено по гр.д.№4631/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 08.05.2012г., постановено по гр.д.№4756/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 20 000лв.
Касаторът-ищец счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по касационната жалба на другата страна.
Постъпила е касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размера 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по касационната жалба на другата страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М. О. Т. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размера на сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 03.12.2010г. присъда от 17.11.2010г. на СРС, НК, 99 състав по нохд № 8992/2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане и за отхвърляне на иска в останалата част до претендирания размер 40 000лв.
Касаторът М. О. Т. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал разрешения от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. В изложението касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен процесуалноправен въпрос от значение за конкретното дело, но не поставя конкретния въпрос, нито сочи да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът Прокуратура на Република България, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ и ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания от касатора Прокуратура на Република България въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2013г., постановено по гр.д.№4631/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: