О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 04.11.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч.т.д. № 1218/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -гр. Варна срещу определение № 181/16.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 138/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 63/07.01.2016 г. по т.д.№ 393/2014 г. на Варненския окръжен съд. С определението е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №788/27.10.2015 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че на основание чл.78, ал.4 ГПК му се дължи заплащане на ? от заплатения адвокатски хонорар. На ищеца се дължат разноски ? от адвокатския хонорар и ? от заплатената по делото ДТ. Претендира разноски за частното производство.
Ответникът С. Е. О. не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предмет на обжалване пред Варненския апелативен съд е определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски ? част от адвокатския хонорар на основание чл.78, ал.4 ГПК / относно прекратеното производство по евентуално предявен от ищеца иск по чл.55, ал.1 ЗЗД/ и изменение на решението в частта на присъдените на ищеца разноски, като същите бъдат намалени с ?.
Варненския апелативен съд е потвърдил определението на Варненския окръжен съд, като е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК. Според съда с уважаване изцяло на главния иск на ищеца му се дължат от ответника всички направени в производството по делото разноски, респ. ищецът не дължи на ответника разноски. Счетено и също, че правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален иск са идентични – съдът се счита за сезиран с евентуалния иск, като отговорността за разноски се определя от изхода от евентуалния иск.
По основанията за допускане на определението на апелативния съд до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК под различна формулировка частният касатор поставя следния релевантен за делото материалноправен въпрос: На ответника по делото дължат ли се разноски когато предявения срещу него евентуалният иск не е разгледан, защото производството по него е прекратено?
По въпроса частният касатор се позовава на допълнителните критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение не е постановено в противоречие с определение № 89/22.01.2010г., по ч.т.дело №752/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 82/19.02.2009г. по ч.т.дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о. Определенията разглеждат правото на разноски на ответник в хипотеза на субективно съединяване на искове, при което не се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне от съда по евентуалния иск – били са налице предпоставки за уважаване на главния иск, но са извършвани процесуални действия по разглеждането и са събирани доказателства, и по евентуалния иск. Настоящата хипотеза е различна – касае обективно съединяване на искове, в условия на евентуалност, при която производството е прекратено по евентуалния иск и делото е продължило по главния иск. Определение №297/2013г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 243/2013г. е постановено при същия казус, както определенията на ВКС, ТК, І т.о. От горното следва, че по поставеният от касатора въпрос не е обоснован допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Касаторът се позовава на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не е неясна и по приложението й е налице изобилна съдебна практика. Непротиворечива е съдебната практика, че отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника – предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск.. Както е посочено в цитираното от въззивния съд определение №284/6.04.2012г. по ч.гр.дело № 238/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове държавната такса е една, едно и също е адвокатското възнаграждение, какъвто е случая по настоящото дело. Разноски при прекратяване на делото биха се дължали при кумулативно съединяване на исковете.
В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид изхода от обжалването на частния касатор не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №181/16.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 138/2016 г. на Апелативен съд , [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: