4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 05.11.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1137/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Емко „ЕООД, [населено място] против решение №2630 от 15.12.2017г. по гр.д.5029/2017г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- „Снабдяване и търговия- МО”ЕООД, [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. Б. е поддържал, основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, с оглед неговата „ очевидна неправилност”. В тази връзка, същият е развил оплакване, за това че съдът нарушил чл.20 ЗЗД, като не установил действителната воля на страните, обективирана в подписаният от тях договор. Посочено е още, че съдът нарушил и съдопроизводствените правила, тъй като препратил към мотивите на първостепенния съд по реда на чл.272 ГПК, поради което и неговите мотиви по спора не аргументирали постановения правен резултат. Възпроизведена е буквално част от касационната жалба, съдържаща изложение на защитната теза на касатора и оплакване за това, че въззивният съд не я е възприел. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставила е като въпрос – „… активно легитимиран да предяви иск срещу третото лице, страна по изпълнителната сделка е само комитента, но не и комисионера.” В тази връзка е цитирано част от решение №471/07г.на ВКС І т.о. Цитирано е част от решение на ПАС.Направени са оплаквания от касаторът, поддържани в цялото съдебно производство, за липса на активна легитимация на ищеца. Развити са и оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка, с оглед преценката за действителност на оспорваната клауза за неустойка, като с оглед това са разгледани и решения на ВКС и ТРОСТК №7/13 г. Страната е поставила и седем въпроса по отношение на които лаконично е заявила, че били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Той е поддържал третото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез възпроизведените доводи за неправилност от касационната жалба, свързана с несъгласие с правните изводи на състава не води до извод за очевидна неправилност, а за неправилност на решението, при това изведена от защитната теза на страната и сочена и от нея като касационен довод по чл.281 ГПК. Този извод се налага поради това, че доводите в основното си съдържание се формират от изразеното несъгласие на касатора с приетото от състава по основателността на исковете, без да са свързани с някоя от изброените с горната дефинитивност на основанието предпоставки. Така твърдението, че решението било очевидно неправилно, поради това, че според касаторът, решаващият състав допуснал нарушения, поради това, че не е възприел разбирането му относно тълкуване на уговорката за неустойка, така както той счита за правилно, с оглед интереса му, не може да обоснове извод за наличие на обсъжданото основание. Оплакването за допуснати процесуални нарушения също не може да обоснове довод за очевидна неправилност на решението, с оглед определената дефинитивност на това основание, предвиждащо конкретен порок на решението несъвпадащ с оплаквания по чл.281 ГПК
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси не са релевантни. Първият поставен въпрос е неотносим към спора въобще, тъй като той не третира отношенията между комитент и комисионер, поради това, че сключения договор между страните, от който ищецът извежда своята лична активна легитимация/ процесуална и материалноправна / не е комисионен договор, а договор за продажба. Доколкото изцяло от този договор ищецът черпи правата си и във връзка с неговото неизпълнение предявява иска за неустойка, то и сключените от ищеца други договори с други лица са ирелевантни изобщо към производството и към решаващите мотиви на състава.
Дори и от поставените седем въпроса да бъде изведено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки общият им характер, то налице би било само то. Страната за да установи основанието, по чл.280, ал.1 т3 ГПК следва да обоснове довод, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание като възпроизвеждане текста на нормата не е достатъчно за установяване на предпоставките й.
С оглед изложеното и при така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите, и установени в производство разноски пред настоящата инстанция в размер на 1436лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2630 от 15.12.2017г. по гр.д.5029/2017г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА „„Емко „ЕООД, [населено място] да заплати на „Снабдяване и търговия- МО”ЕООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1346лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: