О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 06.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2111/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. Е. К. против определение № 2652 от 02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 562/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил определение № 6469/11.12.2018 г., постановено по т.д. № 5371/2014 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес. За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е с предмет прогласяване на нищожността на сключен между ответниците, „Елон“ ЕООД и „Нисофф Консулт“ ООД, договор за заем на 24.06.2014 г. и сключен между тях договор за особен залог на предприятие от същата дата. Установил е, че на ищцата е отречено качеството на съдружник в дружеството „Елон“ ЕООД с влязло в сила решение № 2470/28.11.2017 г. по т.д. № 5162/2016 г. на САС. Като решаващ мотив за оставяне на частната жалба без уважение е посочено обстоятелството, че активната процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД на трето по отношение на договора лице е обусловена от правния интерес на лицето, преценим с оглед начина, по който евентуалният резултат от прогласяване на нищожността на двете сделки би рефлектирал в правната сфера на ищцата. Доколкото правните и имуществени блага от прогласяване на сделките за нищожни биха настъпили в правната или имуществена сфера на дружеството, а не на ищцата e направен извод, че за същата не е налице правен интерес от исковете.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Има ли правен интерес хирографарен кредитор от установяване нищожността на сключен договор за заем и договор за особен залог между неговия длъжник и трето лице (било то свързано с длъжника или не)?“ и 2. „При установяване нищожността на договор за заем и договор за особен залог, сключен между две лица по иск на хирографарен кредитор на едно от двете лица по съглашенията, чиято нищожност се иска, настъпват ли позитивни правни последици в правната и/или имуществената сфера на хирографарния кредитор?“. Частният касатор обосновава необходимостта от допускане до касационно обжалване с липсваща съдебна практика и отсъстваща нормативна уредба по формулираните въпроси. Като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване е релевирана и обоснована очевидна неправилност на обжалвания акт.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
Поставените въпроси установяват наличие на общо основание.Частният касатор, обаче, не обосновава предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, той следва да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване, още повече че въпросът за правния интерес на трети лица да атакуват сделки, по които не са страни, е разглеждан в практиката на касационната инстанция.
Касационно обжалване, обаче следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Както се приема във вече формираната съдебна практика по приложението на тази правна норма, „очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
В тази насока, страната е обосновавала като налично това основание, с оглед нарушаване правилата на формалната логика, предвид единствено възприетото от състава от фактическата обстановка по спора, че ищцата не е съдружник, но игнориране на факта , че тя, в качеството си наследник на съдружник е кредитор на дружеството по отношение на стойността на наследствения й дял, като атакуваните сделки по договор за заем, обезпечен с особен залог обосновават наличие на правен интерес, с оглед създадената по реда на това обезпечение, възможност на новия кредитор да се удовлетвори предпочитателно, докато ищцата би била хирографарен кредитор. Развити са подробни съображения и относно рефлексията на разпореждането с цялото предприятие на търговеца по отношение на възможността ищцата да реализира вземането си по чл.125, ал.3 ТЗ. Тези фактически обстоятелства изцяло са игнорирани от въззивния съд, който не е отчел установените факти, а е направил своите изводи съобразно едностранно възприетото за това, че ищцата няма качество съдружник като единствено обосноваващо правния й интерес от исковете.
При тези доводи се налага извод за установеност на основанието по чл.280, ал.2 , предл.3-то. ГПК, поради което определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Частната касационна жалба е основателна.
Правно необосновано въззивният съд не е отчел, преценявайки липса на правен интерес у ищцата от искането за прогласяване на нищожност на атакуваните сделки, че освен отреченото й качество на съдружник, изрично е установено, а и още в исковата молба е налице позоваване на това обстоятелство, че е наследник по закон на починалия съдружник и съответно, с оглед неудовлетворената й претенция за изплащане на наследствения й дял от ООД, се явява кредитор на търговеца. Доколкото, цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, то е налице и правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки да иска прогласяване на тяхната нищожност. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана напр.в решение № 45/23.05.2019 г. по т.д. № 1286/2018 г. на II т.о. на ВКС. В него е мотивирано, че нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, поради което иск за прогласяване на нищожността може да бъде предявяван както от една от страните по договора, така и от трето лице с правен интерес, като правният интерес е обусловен от евентуално бъдещо удовлетворение на правата на наследника на починалия съдружник по чл. 125, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ТЗ. В случая, освен изложеното, следва да се има предвид и това, че съдът не е отчел нередовността на исковата молба, с оглед заявените искове, както и създадената неяснота относно заявеното, че ищцата е кредитор на дружеството като наследник на нейната майка – починал съдружник и развитите в тази насока съображения, които навеждат на обстоятелства относими към иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като в този случай петитумът не кореспондира на обстоятелствената част. Противоречието между обстоятелствена част и петитум, обосновава нередовност на сезирането, поради което съдът е следвало да отстрани този недостатък, а не да извежда допустимост на производството, единствено от част от фактическите твърдения на ищцата, тъй като допустимостта на иска е предмет на произнасяне от състава само при редовна искова молба. Както иска по чл.135 ЗЗД , така и иска по чл.26 ЗЗД, с оглед кредиторовия интерес на ищцата са допустими по принцип, но тази преценка, съставът следва да извърши след отстраняване нередовността на исковата молба.
Или, постановеното определение, както и оставеното с него в сила, като неправилни следва да бъдат отменени, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящето определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2652 от 02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 562/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2652 от 02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 562/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение №6469 от 11.12.2018г. по т.д. 5371/14г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: